Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Не бива да влизаш при нея, преди да е свършила иддата! — рекъл шейх ул-ислямът. — И трябва първом да се ожениш за нея!
— Не признавам идда и чакане! — креснал везирът. — А ти много не приказвай!
Млъкнал шейх ул-ислямът и рекъл на войскарите:
— Този тиранин няма нито вяра, нито мяра!
Когато се мръкнало, везирът, вече станал цар, влязъл при царкинята, която била облякла най-пищните си дрехи и се смеела…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царкинята посрещнала везира с думите:
— Добър вечер! Ще съм много щастлива, ако си погубил баща ми и мъжа ми!
Сторила му място да седне, започнала да се шегува и да се преструва, че го обича. Мамела го, галела го, а целта й била да се добере до пръстена. А той, като видял как тя се усмихва, пламнал от страст, посегнал да я събори на постелята, но когато се допрял до нея, тя се отдръпнала и заплакала:
— Господарю, не виждаш ли, че чужд мъж ни гледа! За бога, как може да оставиш чужди мъже да ме гледат!
— Къде е този мъж? — възкликнал гневно везирът.
— Ето го в камъка на пръстена! Гледа ни!
— О, не бой се! — разсмял се той. — Това е слугата на пръстена и той е под моя воля!
— Ах, така се боя от ифрити! — проплакала тя. — Снеми го и го дръж по-далече от мене!
Той снел пръстена си, сложил го върху възглавницата и посегнал към нея. Тя го ритнала по гърдите, той паднал по гръб в несвяст, тя бързо грабнала пръстена от възглавницата, потъркала го и ето че се появил Абу Саадат, който рекъл:
— Твой роб съм, господарке!
— Отведи в затвора този безбожник, сложи му най-тежките окови и се върни! — наредила тя. Грабнал той везира, хвърлил го в най-мрачния затвор и се върнал. — Къде отведе баща ми и мъжа ми? — запитала тя.
— Хвърлих ги в един пустинен край!
— Нареждам ти веднага да ми ги доведеш!
Полетял Абу Саадат, стигнал до безплодната пустиня, кацнал при двамата и ги намерил да седят, да плачат и да се жалват един на друг.
— Не бойте се! — казал Абу Саадат. — Дойде освобождението ви! — разказал им какво бил направил везирът, и продължил: — Аз го затворих, а после тя ми нареди да ви върна!
Понесъл ги джинът, полетял и не минало много време, когато ги въвел при царската дъщеря. Тя ги поздравила, поканила ги да седнат. На другия ден им рекла:
— Татко, седни на трона си като цар! Направи мъжа ми везир от дясната си страна! Съобщи на войскарите какво се е случило, доведи везира от затвора и го убий, а после го изгори! Той е неверник и се закле, че е неверник!
— Слушам и се подчинявам, дъще! — отговорил царят. — Но я ми дай пръстена или го дай на мъжа си!
— Той не подхожда нито на тебе, нито на него! — отговорила тя. — Пръстенът ще стои у мен и бъди сигурен, че ще го пазя по-добре от вас! Докато съм жива, не се бойте от никакво зло, а като умра, пръстенът ще остане късмет на някой от вас!
Взел царят зет си и отишъл в дивана. А там войскарите били потънали в неописуема скръб. Бояли се, че законите на исляма ще се опорочат, защото им станало ясно, че везирът е неверник. Били се събрали в дивана и се карали на шейх ул-исляма:
— А ти защо не му забрани да влезе при царкинята?
— Хора, този човек е неверник! — заоправдавал се той. — Той стана господар на пръстена! Никой не е в състояние да му стори каквото и да е! Всевишният Аллах ще го накаже за стореното! Пък и вие си замълчете, че ще ви избие всичките!
И докато войскарите разговаряли по този начин, ето че в дивана влезли царят и неговият зет…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че щом войскарите видели царя и неговия зет да влизат при тях, се изправили на крака и целунали земята. Седнал царят на трона и им разказал какво се е случило. Тъгата им се стопила. Довели и везира от затвора и когато той минавал покрай войскарите, те го проклинали и му се подигравали. Царят наредил да го погубят най-жестоко. След смъртта му го изгорили и душата му влязла в най-лошото място на преизподнята. После царят назначил Мааруф за везир от дясната си страна.
Минало време, веселието следвало веселие — цели пет години. На шестата година царят умрял. Царкинята назначила мъжа си за султан на негово място, но не му дала пръстена. През това време тя понесла чедо и родила син с чудна красота. Но още бил в прегръдките на кърмачката, едва петгодишен, когато майка му заболяла от смъртоносна болест, викнала Мааруф и му рекла: