Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Няма да е така, но ще ни спестиш много ядове, ако го направиш — отбеляза Крос.
— Какво сте чули за четвъртия човек? — попита Съндърс с пребледняло лице. Прорасналата му брада го правеше по-мръсен, отколкото всъщност беше.
— Миналия месец разбихме друго комунистическо гнездо в САЩ. Като хлебарки са. Групата беше от четири човека, двама в Ню Йорк, двама във Вашингтон. Мъжът от Ню Йорк — Иван Егоров, служител в секретариата на Организацията на обединените нации — додаде горчиво Роузмънт. — Господи, защо не се събудят нашите, ООН е осеяна с агенти, най-доброто съветско оръжие, след открадване на проклетата атомна бомба! Хванахме Иван Егоров и жена му Александра да предават техническа секретна информация — за компютри. Тези от Вашингтон са взели американски имена на действителни личности, които вече са умрели: на свещеник и жена от Кънектикът. Четиримата имаха за свръзка един тип, аташе от Съветското посолство, който им беше ръководител. Притиснахме го. Преди да го изгоним от страната, го изплашихме и той разкри друга група, един от тази група издаде, че Филби не е бил шефът, че има четвърти човек. Само че групата на Филби е от четирма. Четвъртият е човекът, който е вербувал другите, ръководителят на групата и главната връзка с Русия. Приказките бяха, че е там горе.
— Какво значи на висок пост? Политически? Дипломатически? Или от аристокрацията?
Роузмънт само вдигна рамене.
— Каза само, че е от върховете.
Съндърс го погледна втренчено, после се затвори в себе си. Крос зави по „Синклер роуд“ и остави Съндърс, тогава продължи към консулството, което беше близко до губернаторската резиденция. Роузмънт взе копие от отпечатъците и след това поведе Крос към своя офис. Офисът му беше голям и добре зареден с напитки.
— Скоч?
— Водка — Крос гледаше към папките на А. М. Г., които Роузмънт небрежно бе оставил на бюрото си.
— Наздраве. — Те докоснаха чашите си. Роузмънт отпи голяма глътка. — Какво ти е в главата, Родж? Цял ден си като котка на горещ ламаринен покрив.
Крос посочи към папките.
— Те са в главата ми. Искам тази къртица. Искам „Севрин“ размазан.
Роузмънт се намръщи.
— О’кей — каза той след малка пауза, — дай да видим какво има тук.
Взе първата, качи крака си на бюрото и започна да чете. Отне му не повече от две минути и я подаде на Крос, който я прегледа също толкова бързо. Минаха през всички една по една. Крос затвори последната страница на последната папка и я подаде обратно. Запали цигара.
— Твърде много, за да се коментира сега — промърмори Роузмънт отнесено.
Нещо го смути в гласа на американеца и се запита дали са го проверявали.
— Едно нещо се натрапва — каза той, наблюдавайки Роузмънт. — Не са толкова качествени, колкото другите, дето ние заловихме.
Роузмънт кимна.
— И аз го забелязах, Родж. Как си го обясняваш?
— Тези изглеждат безинтересни. Някои въпроси нямат отговор. „Севрин“ се заобикаля, къртицата също. — Крос поигра с чашата си и тогава допи водката. — Разочарован съм.
Роузмънт наруши тишината.
— Така, или тези, които ние прибрахме са истински и различни, написани различно, или тези са фалшиви, или пък фалшифицирани?
— Да.
Роузмънт изпусна въздуха от гърдите си.
— Което води обратно към Йан Дънрос. Ако тези са фалшивите, в него са истинските.
— Съществуващи в действителност, или в главата му.
— Какво искаш да кажеш?
— Предполага се, че има феноменална памет. Можел е да унищожи истинските и да приготви тези, но още да помни другите.
— А, така ще може да бъде разпитан ако… ако ни е излъгал.
Крос запали нова цигара.
— Да. Ако тези, от които зависи решат, че е необходимо. — Той погледна нагоре към Роузмънт. — Разбира се всеки такъв разпит би бил твърде опасен и трябва да имаме нареждане.
Измореното лице на Роузмънт стана още по-мрачно.
— Трябва ли да взема топката и да бягам?
— Не. Първо трябва да сме сигурни. Това сравнително лесно ще установим. — Крос погледна към напитките. — Може ли?
— Разбира се. Аз ще пийна още едно уиски.
Крос му подаде чашата.
— Ще направя сделка с теб, ако наистина сътрудничиш — абсолютно нищо не правиш, без да ме уведомиш предварително, никакви тайни, никакви избързвания.