Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Сред членовете на ПКСВР са били УИЛЯМ КЕЙСИ — бъдещ ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, Едуард Телър — създател на водородната бомба, Кларк Клифърд — бъдещ министър на отбраната, генерал Максуел Тейлър — бивш председател на Обединените началник-щабове, ЕДУИН ЛАНД — от Полароид и пионер в развитието на спътниковата камера, бившият тексаски губернатор Джон Конъли, бившият посланик Клер Бут Лус, Нелсън Рокфелер и бъдещият кандидат за президент Рос Перо.
Един от членовете на ПКСВР е и председател на тричленния разузнавателен надзорен съвет.
1956–1963 — доктор Джеймс Килиън-Младши.
1963–1968 — Кларк Клифърд.
1968–1970 — генерал Максуел Тейлър (в оставка).
1970–1976 — адмирал Джордж Андерсън (в оставка).
1976–1977 — Лио Кем.
1982–1990 — посланик Ан Армстронг.
1990–1991 — сенатор Джон Тауър.
1991–1993 — адмирал БОБИ РЕЙ ИНМАН, и.д. (в оставка).
1993–1994 — адмирал Уилям Кроу-младши (в оставка).
1994–1995 — Лес Аспин.
1996 — Томас Фоули.
Преображенски приказ
Ведомство, създадено от Петър I през 1686 г., чието предназначение е борба срещу вътрешните врагове на държавата. Преображенският приказ може да се смята за далечен предшественик на създадените значително по-късно ЧК, НКВД и КГБ. Преди Опричнината, разформирована през 1572 г., и Преображенския приказ в Русия не е съществувала централизирана тайна полиция.
Отначало ведомството е било създадено да ръководи Преображенския и Семьоновския полк, сформирани още в юношеството на Петър. Но сферата на пълномощия бързо се разширява. Отначало към Преображенския приказ е прикрепена търговията с тютюн, а след това — и първите разследвания на политическите противници на Петър I. Впоследствие ведомството започва да разследва абсолютно всички престъпления (особено за държавна измяна), извършени „на думи или дела“.
То получава правото да провежда разследване и разпит на всички граждани в държавата независимо от ранга и титлите им. Самото ведомство е малко по състав — ръководител и няколко чиновници и писари. Но на негово разположение е личният състав на Преображенския и Семьоновския полк, чиито войници извършват арестите и задържането на подозираните. По-късно в работата на ведомството се включват и много благородници, за да помагат на „следователите“ при разпити под заплаха или с мъчения. Ако някой е признат за виновен за извършено престъпление срещу държавата, може да бъде осъден от самото ведомство, освен ако сам царят не реши да вземе друго решение.
Преображенският приказ скоро създава свои помещения за мъчение. В тях се провеждат разпитите по делата на стрелците — първите професионални войскови чести в Русия, които през 1698 г. се опитват да вдигнат бунт. През Преображенския приказ преминават 1714 участници в заговора. Те са жестоко измъчвани в продължение на 6 седмици. Повечето са екзекутирани чрез публично обесване или обезглавяване. Твърди се, че сам Петър I няколко пъти е замахвал с брадвата. Петър I намалява присъдите на 500 войници (на възраст под 20 години) с отрязване на носа, жигосване и заточение.
През 1705 г. Петър I премества столицата в построения от него Санкт Петербург, но Преображенският приказ остава в Москва. Вероятно царят не е бил напълно сигурен в благонадеждността на древната столица и е сметнал, че тайната полиция е по-необходима там.
Преображенският приказ просъществува 30 години. През това време в него се провеждат няколко хиляди разследвания и разпити (в това число на сестрата на царя София, заточена в манастир). През 1729 г., 4 години след смъртта на Петър I, дейността на ведомството е прекратена.
Ръководител на Преображенския приказ е княз Фьодор Ромодановски — приятел на царя още от детските години. В книгата на Робърт Маси „Петър Велики“ („Peter the Great“, 1981) е дадена следната характеристика на Ромодановски:
Груб и жесток, сляпо предан на Петър… той безмилостно се справя с уличените и в най-малка вина за измяна или метеж. Използвайки цяла армия от съгледвачи, а така също мъчения и екзекуции, Ромодановски и Преображенският приказ прекрасно се справят с възложените задачи. Независимо от тежката ситуация в страната, трудностите със събирането на многочислените данъци и разширяващите се изнудвания, измяна никога не е застрашавала трона.
Ласкан от Петър I, Ромодановски е бил губернатор на Москва и началник на Преображенския приказ и е произведен в звание адмирал. След смъртта му през 1717 г. длъжността ръководител на Преображенския приказ е поверена на сина на Ромодановски княз Иван. Младият Ромодановски пожелава да се оттегли през 1729 г., което е и ключов фактор за закриването на Преображенския приказ.