Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Названието Преображенски произлиза от село Преображенское близо до Москва, където Петър и приятелите му, включително Ромодановски, „играят“ на войници и където получават светското си образование.
Преразглеждане
Предприет през 1958 г. опит на ВВС на САЩ да получи вместо ЦРУ средствата, определени за програмата по създаване на разузнавателни СПЪТНИЦИ. Като резултат и парите, и програмата са предадени на ЦРУ, а самата програма получава наименованието КОРОНА.
Прехващане на разговори
Евфемизъм за поставяне на БРЪМБАР (микрофон) за тайно подслушване на разговори.
Преъри скунър
Строго секретна американска програма на военноморския флот за събиране на подводни разузнавателни сведения, проведена през 70-те години.
Привидение
Американски жаргон за разузнавач — шпионин. Терминът се употребява също за шпионско оборудване, операции или служби, занимаващи се с разузнаване (главно за събиране на информация).
Призрак/призрачен
Съществителното се използва за лице, а прилагателното — за да характеризира оборудване, операции или агенции, които се занимават с разузнавателна дейност, обикновено осигуряване на разузнавателни сведения.
Прикритие
Защитна маскировка, прилагана към хора, организации или обект с цел да се скрие фактът за тайното им предназначение, истинските цели, мотиви, източници на финансиране, както и тези, който стоят зад тях.
Прилеп
Вж. ЛЕТАТЕЛНО СРЕДСТВО ЗА ОТКРИВАНЕ НА РАДАРИ.
Примаков, Евгений (1929)
Първият постсъветски ръководител на шпионажа в Русия след разпадането на СССР и един от двамата членове на Съвета за сигурност на президента Михаил Горбачов, който се противопоставя на опита за преврат през август 1991 г. По-късно руският президент Борис Елцин назначава Примаков за ръководител на съветския апарат за сигурност и разузнаване — КГБ. Той остава ръководител на агенцията и след разпадането на СССР и създаването на СВР — руската Служба за външно разузнаване.
Примаков е завършил изтокознание в Московския университет през 1953 г. и през 1969 г. защитава докторат по икономика.
От 1953 до 1962 г. е радио- и телевизионен кореспондент, редактор, главен редактор на радиопредавания, а по-късно член на Комитета за радио и телевизия. През 1962 г. постъпва във вестник Правда като специалист по въпросите за Азия, Африка и Близкия изток. През 1977 г. напуска Правда и става заместник-директор в Института по световна икономика и международни отношения. Две години по-късно е директор на Института по изтокознание към АН на СССР, пост, на който остава до 1985 г., когато е назначен за директор на Института по световна икономика и международни отношения.
Примаков става кандидат-член на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1987 г. и същата година е избран за заместник-председател на Върховния съвет. Михаил Горбачов го използва като личен дипломатически пратеник в Близкия изток, преди да го назначи за директор на КГБ през август 1991 г. Той е първият ръководител на централния съветски разузнавателен ОРГАН за всичките 70-те години от създаването на ЧК, без да е бил в сферата на разузнаването.
В безпрецедентно публично изказване 2 дни след назначението му на поста в КГБ на пресконференция Примаков прави изявление, че е за повече гласност или „откритост“ в разузнаването. Когато описва съвременното разузнаване, Примаков казва:
Ако си мислите, че шпионите са хора, облечени в сиви палта, които се мотаят по уличните ъгли, подслушвайки разговорите на хората и размахвайки железни палки, то тогава назначението ми е нереално. Трябва да използваме аналитични методи и да синтезираме информацията. Това е научна работа.
Примаков постъпва като директор на СВР през декември 1991 г. Той дава насоки на руското външно разузнаване по време на трудния период на преход от Съветския съюз към Руската федерация.
На 10 януари 1996 г. Елцин назначава Примаков за външен министър на Русия. През 1999 г. той е министър-председател.
Преди да стане ръководител на КГБ, Примаков е пътувал много по света, включително 3 пъти в САЩ през 1987–1990 г.
Примамка
Британски термин за „стръвта“, която се предлага на потенциален чуждестранен ИЗМЕННИК — пари, политическо убежище, СЕКС или възможност за кариера на Запад.