Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Напълно! — изпъшка Стив.
— Добре. — Мъжът извади извита кама и я насочи към скута на Стив.
Сърцето на Стив прескочи един удар. Върхът на камата беше насочен опасно ниско, но в последния миг мъжът я вдигна към пъпа му и преряза връвта между врата и слабините. После се изправи и се обърна с гръб, докато двамата пазачи развързваха ръцете на Стив.
— Сега се облечи.
Стив отвърза връвта, стегнала тестисите му, и въздъхна облекчено. Кристо! Когато започна да се облича, установи, че ръцете му са болезнено схванати. За болката в слабините не можеше да направи нищо, освен да се надява, че ще мине. Той се облече и прибра сгънатия лист, съдържащ жизненоважните пароли. Мъжът с приличащото на череп лице угаси фенера и излезе. Но чакаше навън, когато Стив мина между двамата пазачи. Сега, когато беше на крака и извън непосредствена опасност, тримата джапи му изглеждаха по-малко страшни и Стив видя, че е с половин глава по-висок от по-едрия от двамата пазачи. Мъжът с приличащото на череп лице, главният му мъчител, изглеждаше, сякаш стои в дупка. Нищо чудно, че го бяха държали почти свит на две.
— Полицата в колибата ти…
— Да?
— Ако намериш на нея два малки камъка… единият черен, другият бял… значи всичко е наред.
— Разбрах.
Мъжът с приличащото на череп лице отиде с него до края на пътеката, която минаваше между боровете. Зад и под тях Стив зърна езерото — полумесецът беше намерил пролука в облаците и покриваше тъмната му повърхност с плуваща сребърна наметка. Бяха изминали само няколко метра, но черната палатка вече не се виждаше.
Джапът се обърна към него и попита:
— Ще можеш ли да намериш пътя си оттук?
Стив се поклони учтиво.
— Да, господарю.
— Добре. Едно последно нещо. Както ти несъмнено си се досетил, като отплата за оказаните услуги ние получихме няколко подслушвателни устройства от твоите хора. Само от любопитство — мютката беше ли включена в твоята задача?
Стив не беше очаквал този въпрос, но не се обърка.
— Да, господарю. Това е стандартна работна процедура, която, сигурен съм, изпълнява и вашата организация. Наричаме я „сексуална уловка“.
Мъжът кимна.
— Разбирам. Това обяснение е толкова добро, колкото и всяко друго. Лека нощ, Брикман. Ти си, както се казва, „честен мошеник“. Ако успееш да запазиш хладнокръвие, имам чувството, че можеш да стигнеш далеч.
В деня преди шоуто Стив разбра, че не е единственият, който прави планове. Майсторите на желязо подготвяха свой план за действие. По време на ежедневната си обиколка из работилниците Шигамицу съобщи на Кадилак, че японският състав на Херън Пул ще извършва работите през деня, а новосформираният екип от корейци, виетнамци и тайландци ще се грижи за наземната работа и за презареждането на ракетите и подготовката на талигите. Всички ренегати щяха да останат затворени в двете дълги спални помещения в оградения със стени двор.
През последния месец строгите правила, определящи поведението на робите, бяха смекчени. За ускоряване на работата от пленените ренегати не се изискваше да коленичат пред самураите. Това се отнасяше само за майсторите на желязо от постоянния състав — на всички посетители трябваше да се оказва най-голяма почит.
Като постоянна сянка на Кадилак, Стив също беше включен в това временно изключение, но от него все още се изискваше да се покланя, когато се обръщат към него, и да гледа настрани в присъствието на самурай. Той го правеше — но пък така можеше да наблюдава скришом Кадилак. Когато беше сред новите си господари, мютът много се стараеше да държи лицето си безизразно като техните. Плейнфолк наричаха джапите „мъртвешки лица“ поради носените от тях страховити метални маски, но истинските им лица под тях бяха също толкова безжизнени. Те наистина бяха странни хора — а при нахокване от високопоставен или някоя наистина лоша новина ставаха още по-безжизнени. Рядко си позволяваха да се засмеят, и то само сред равни или само когато висшестоящият даде знак.
Днес Кадилак не се справяше много добре. Стив знаеше, че мютът е мислил много какво да облече и как да се държи, когато се изправи, за да получи своя дял от наградата, която сигурно щяха да му връчат. Но това нямаше да стане. Когато Стив и двамата му приятели изпълнеха плана си, единственото, което динките щяха да им дадат, беше примка на шията — ако имаха късмет; или вряща вода — ако нямаха. Но мютът още не го знаеше.