Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Мъжът кимна замислено.
— Има ли много такива „надарени“ тревни маймуни?
— Не. За щастие те са изключително редки. Моят опит е ограничен с едно племе на Плейнфолк, но, изглежда, единствените мюти, които притежават тези… способности, са с прави крайници и чиста кожа. — Това не беше съвсем вярно, но ако бъдеше уличен, можеше винаги да се оправдае с невежество. — Ние ги наричаме свръхнормални.
— Защото изглеждат също като вас?
— Те приличат на нас, но вътрешно са съвсем различни. Тяхното общество, цялата им религиозна система, са напълно различни от нашите. Точно това ги прави толкова опасни.
— Тогава защо просто не ги убиеш? Защо тези двамата са толкова важни за твоите господари?
— Нашият свят е различен от вашия — отговори Стив.
— Ние не се страхуваме от тъмната светлина. Тя е източник на нашата сила. Нейната енергия захранва нашия свят както кръвта, която тече по вените ни. Ние я използваме да създадем уреди, които ни позволяват да разглеждаме най-малките частици на материята — градивните блокове, които, когато се съединят в правилна последователност, създават човешки същества и всичко в света около нас.
Стив беше благодарен, че беше слушал сестра си за нейния основен курс по генетика.
— Като проучим съставните части на тези две личности, ние ще можем да открием елементите, които ги правят различни, и да намерим начини да им противодействаме.
— Нека се върнем на плана за бягството — каза мъжът. — Какво трябваше да се случи, след като се дегизирате?
— Ами… точно там всичко се разпадна. Излиза, че куртизанките пътуват само в затворени носилки, които се возят или на колички, или се носят от носачи. Но не мюти. Клиъруотър беше сигурна, че може да вземе пари от генералния консул, но не и идентификационни документи, паспорти и плочки за вратовете.
— Радвам се да го чуя — отвърна мъжът с приличащото на череп лице.
— А остава и проблемът с печатите на ръцете, които се бият на контролните постове.
Мъжът с приличащото на череп лице отново оголи зъби в усмивка.
— Вече разбираш, че това не е безполезна бюрокрация. Тя помага да се контролират хора като теб. — Той бръкна в чантата от лявата си страна, извади нещо и го отвори. Беше красива кутия с принадлежности за писане. Мъжът извади четчица, натопи я в мастило и с бързи, плавни движения написа неразгадаемо послание. След това почисти четката и я прибра.
— Добре. Не ни остава много време, но ще ви помогнем в приготовленията за пътуване… при условие, че успеете да избягате от Херън Пул. През следващите два дни ще ти донесем в колибата карта. Ще я оставим на същото място, на което държиш радионожа. Картата ще те насочи до точка близко до източния бряг на Уда-сона. Полето, където трябва да кацнеш, ще бъде маркирано с празен бял квадрат. Там ще те посрещне един от нашите хора. — Мъжът погледна листа да види дали мастилото е изсъхнало, след това го сгъна и го сложи пред Стив.
— Дай това на твоя приятел, който говори японски. В него е казано какви думи ще използва нашият човек да се представи и какво трябва да му се отговори. След това можете да говорите на бейсик. Той ще ви даде необходимите документи и плочки за вашите мютски роби и за куртизанката. Плюс билети за кораба и пари за пътуване. „Дамата“ ще получи покрита носилка и две прислужнички. Когато сте готови за път, ще ви наеме носачи да пренесат носилката до ферибота. След като пресечете реката, те ще я отнесат до кея. Ние ще предупредим Сайд-Уиндър да ви чака на борда в Ари-бани… макар че според мен вие сами ще установите контакт с него. След като се качите на кораба, ще отплувате до Бу-фаро. А после трябва да се оправяте сами.
Всичко изглеждаше прекалено добро, за да е вярно. Ако ръцете и раменете му не бяха разпънати от агонизиращото схващане, щеше да изкрещи. Стив направи всичко възможно да скрие болката, но гласът му го издаде.
— Аз… просто не знам какво… да кажа!
— Не трябва да казваш нищо — отговори мъжът с приличащото на череп лице, равнодушен към болката на Стив, затвори кутията с преднамерено бавни движения и я сложи настрана. — В този случай действията говорят по-ясно от думите. Ако не спазиш своята част от сделката, вие няма да бъдете допуснати на кораба… нито на никое друго място. Компрендо?