Сборник "Войните на Амтрак"

Но нещата не станаха, както бе планирал. Напливът на динки напълно обърка работната програма, а за да се посрещне повишената нужда от ракети, съставът на „силовото отделение“ беше изцяло подменен. Джоди и Келсо — на които Стив разчиташе да извадят от строя ракетите — бяха ангажирани с обучението на пилотите, а той самият беше зает да преглежда и проверява самолетите.

В края на месеца ренегатите бяха освободени от всякаква работа, с изключение на летенето, което ограничаваше напълно ценната свобода на Стив за достъп до всяка операция. За да стане животът му още по-труден, майсторите на желязо непрекъснато променяха програмата и Кадилак обучи осем пилоти на ракетни самолети вместо пет. Незапознат с плана на Стив за бягство, Кадилак почти провали шансовете, като направи допълнителен инструктаж за безмоторен пилотаж на останалите четирима души от първоначално избраните дванадесет. И четиримата бяха летели самостоятелно и се бяха оказали достатъчно опитни. Което означаваше, че — ако майсторите на желязо решаха — можеха да бъдат използвани всичките налични самолети, докато Стив се надяваше половината от тях да са на земята.

Той планираше да открадне само три самолета, но беше невъзможно да се предскаже каква би могла да е реакцията на майсторите на желязо, когато те излетят. Стив се надяваше Клиъруотър да помогне и да ги обърка тотално. Но ако неочаквано възникнеше бурна ответна реакция, някои самолети можеха да бъдат повредени в кръстосана стрелба — така че беше необходимо да има поне един в резерв. На теория чудесно, но трудно да се уреди, тъй като майсторите на желязо променяха плановете си почти ежедневно. Всеки път, когато Стив предприемаше мерки да се справи с новото положение, намираше, че трябва да вземе под внимание поредната промяна в разписанието. Сякаш хората на Мин-Орота допускаха, че някой се готви да провали работата, и подозираха всеки.