Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
После натисна един бутон и каза нещо в микрофона. Стив чу отговора като поток от непонятни думи.
— Това е нашият човек в Херън Пул — обясни мъжът с приличащото на череп лице. — Той наблюдава твоята колиба. Може да стане неприятно, ако някой открие, че не си вътре. — Той потвърди съобщението, после остави апарата на рогозката между тях.
Стив го гледаше и се мъчеше да разбере с кого си има работа.
— Нека се опитам да отгатна какво мислиш — каза мъжът. — Опитваш се да напаснеш откритието си, че нашата организация има радиостанция като твоята, в която се използва наричаната от нас тъмна светлина, и изричната забрана да се ползва всеки предмет, в който тя се използва. Всъщност внасянето на прибор от този вид в Ни-Исан се смята за голямо предателство.
— Така е — призна Стив.
— Разбира се, че е така. Тъмната светлина е разрушителна сила и не бива да се допусне да попадне в ръцете на алчни или безскрупулни хора. Никога отново предачите и тъкачите няма да впримчат света в коварните си мрежи. Но ние не търсим власт, ние просто упражняваме властта, която ни е дадена за поддържане на статуквото — и сме готови да използваме всякакви средства за постигане на тази цел.
Мъжът вдигна радиостанцията и оголи зъби в гримаса, която може би трябваше да е усмивка. Зъбите му бяха жълти като пергамент.
— Има една поговорка, която датира от Света преди: „В света на слепците едноокият е цар“.
— Разбрах. Умно…
Мъжът кимна.
— Сега ми кажи за твоите планове. Как смяташ да се измъкнеш оттук?
Стив каза на джапа каквото искаше да знае. Нямаше смисъл да крие нищо. Ако Сайд-Уиндър беше двоен агент, бягството на борда на кораба през Бу-фаро вече беше провалено. Стив обясни как след достигане на река Хъдсън по въздуха е планирал да използва това, че Кадилак знае японски. Облечен в една от копринените роби на Клиъруотър и с бялата маска, която тя бе носила при пътуванията си, мютът щеше да се представя като куртизанката Йоко Ми-Шима. Като такъв той би могъл да купи билети, да достави храна и да отговори на всички въпроси за четиримата мютски роби, които „го/я“ съпровождат. С изключение на средния пръст на дясната си ръка Стив вече беше готов за тази роля. Боите за тялото щяха да се използват за дегизиране на Джоди и Келсо. Колкото до Клиъруотър, не се отнасяше до дегизиране, а до връщане на обичайния й цвят.
Мъжът с приличащото на череп лице помисли, после попита:
— Знае ли Хазе-Гава, че двете личности, които търсиш, са тревни маймуни?
— Да. Аз му казах и по-късно Клиъруотър го е потвърдила.
Дръпнатите очи на джапа сякаш се затвориха съвсем.
— Абсолютно сигурен ли си? Няма ли някакво недоразумение?
— Не. Той я разпитвал подробно. Питал и други самураи, които били там. Главният ронин — Нобуро Нака-Джима.
Беше ред на човека с приличащото на череп лице да се изненада.
— Откъде знаеш името на този човек?
— Това е дълга история. Спасих живота на жена му и детето му. Но това няма нищо общо. Той ме заведе да се срещна с пратеника. Той седеше до мен, когато казах на Хазе-Гава, че е сбъркал.
— Разбирам. Беше ли той с вас, когато пратеникът разпита жената?
— Не. Когато я въведоха, той беше в другата стая. Но стените са хартиени. Може и да е чул.
— Може би… Какво се случи, когато те изведоха?
— Хората на Нобуро първо отведоха Клиъруотър, след това завързаха ръцете зад гърба ми и Хазе-Гава ме отведе.
— Беше ли тъмно?
— Като в рог.
— Продължавай…
— След като изминахме известно разстояние — около стотина метра — той внезапно се обърна и ме удари — силно. — Стив посочи. — Точно тук, под лявото ухо. Когато се свестих, беше коленичил до мен и ми разтриваше врата.
— Имаш ли представа колко дълго си бил в безсъзнание?
— Не.
— Няма значение. Това, което каза, може да помогне да решим една загадка. Сега… дали можеш да обясниш нещо друго, което намирам за много объркващо… как мютът е могъл да научи нашия език, без да е бил обучаван… и как жената е могла да повлияе на действията на генералния консул?
— Те са, както ги наричат в Плейнфолк, „надарени“. Имат невероятни способности. Не знам как и откъде — никой не знае. Но знам, че могат да правят необикновени неща. Повечето хора не вярват на историите за мютската магия. Но тя съществува. Виждал съм силата й. Страхотно е.