Черните банкери

Грязнов помълча, за да обмисли чутото. В поведението на Такоев много неща му се струваха странни. И дори това, че днес стреляха по него, само за пореден път потвърждава наличието на някакви тъмни страни в биографията му, сигурно свързани пак с тези големи пари. А където има огромни суми, там най-често се лее кръв…

— Тамара, Рустам не ти ли е разказвал дали е имал някакви сериозни криминални дела, свързани с дългосрочни присъди, с несправедливи наказания? Нали разбираш, един осъден винаги е недоволен, понеже смята, че присъдата не е била справедлива. Или някой да е изпитвал към него чувство за кръвно отмъщение? Тук при вас, на Кавказ, хората си мислят за какво ли не…

— Не мога да си спомня да е разказвал нещо подобно. Пък и предишните му дела са все за наркотици, битови престъпници… А доколкото ми е известно, сега се занимава направо с дреболии. Тоест това може и да не са дреболии — войнишки престъпления: извращения в казармата, дезертьорство, кражби. Но заради това да му отмъщават? Не, не мисля. Забелязвам го — сякаш кръшка от работа, макар да се прави на много зает. И това ме озадачава.

Сервитьорът донесе шампанското и ордьоврите. Дойде време да си спомнят миналото и да пият за бъдещето, а между тях стоеше Рустам, за когото бяха принудени да говорят.

След вечерята Тамара много настояваше да откара Вячеслав в хотела, той пък на свой ред я убеждаваше, че трябва да я изпрати до тях. Така стояха до колата и спореха къде да отидат. И никой не отстъпваше.

— Слава, тук познавам всяко камъче. Ще те закарам, а след това ще се прибера. Между другото, ти възнамеряваше и да поработиш днес.

— Всичко това няма значение — упорстваше Грязнов. — Мой дълг е да изпратя дамата.

— Аз не съм ти дамата, а приятел и другар. Можеш ли да го разбереш?

Думите й отново охладиха Грязнов, който все пак пийна в ресторанта и коняк.

— Щом настояваш, да си тръгнем поотделно. Ти с колата, аз с такси.

— Както искаш. — Тамара се измори да спори и се качи в колата.

Грязнов постоя на ръба на тротоара, помаха след нея и изведнъж видя точно пред себе си тъмен капак на кола, почувства силен удар в хълбока, след което се търкулна в тревата. Тренираното му тяло все пак успя навреме да се стегне, за да намали удара. Помогна му и тежкото кожено палто, което загръщаше фигурата му като пашкул.

Грязнов се изправи, превъзмогвайки болката в бедрото и лакътя. Колата, която го блъсна, изчезна, дори и да имаше свидетели, едва ли са видели номера в тъмнината. Но друго измъчваше Грязнов: беше готов да плати скъпо, за да научи дали това е случайно или планирана акция? Какво може да означава всичко това? Плашат или предупреждават по-бързо да си обира крушите?