Черните банкери
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #32
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- ISBN: 954-729-185-8
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черните банкери». Краткое содержание книги:
Изпиха по още една без мезе и тръгнаха.
Грязнов свикна да живее така, че всеки ден да му носи нещо ново и неочаквано. А когато не се случваха такива неща, животът започваше да му се струва сив и унил. Тук, в Ставропол, всичко беше неочаквано: срещата с Тамара и Рустам, стрелбата от покрива на кооперацията посред бял ден. Какво още може да се случи?
Странно усмихнат, Овражников постави пред Грязнов фоторобота:
— Какво ще кажете?
Докато се взираше в портрета, Вячеслав се намръщи. С черната, нахлупена до веждите шапка, лицето извънредно много приличаше на Рустам.
— Това да не е шега? — попита Грязнов, без да разбира все още нищо.
— Не. Никакви шеги. Рустам, погледни и ти. Изглежда, имаш двойник в Москва! — весело заключи Овражников. — Старши следователят по особено важни дела при Главна прокуратура на Русия Турецки твърди, че нарисуваният тук мъж бил наел апартамент в Москва и е заподозрян в убийството на двама души, които се опитали наскоро да проникнат в жилището, което въпросният човек е държал. Фотороботът е изготвен с помощта на съседите, които са го виждали неведнъж в техния вход. Освен това, Вячеслав Иванович, той каза, че сте в течение на нещата.
Грязнов се обърна към Рустам и видя, че лицето му сякаш се е вкаменило, а в очите му личи объркване.
— Не, мисля, че тук просто има случайно съвпадение. За неопитното око кавказците много си приличат, не е трудно да се обърка човек — произнесе замислено Грязнов.
— Може да мислите каквото си искате, но моята работа е да ви предам съобщението, пристигнало от Москва, по-нататък вие си блъскайте главата. — Овражников погледна изпитателно Грязнов и Такоев. — Между другото, виждам, че отдавна се познавате, може би това обстоятелство ще ви помогне да решите дадената задача. От своя страна трябва да ви известя, че в посоченото в съобщението време капитан Такоев наистина се намираше в Москва, беше в командировка, ходи в Главната военна прокуратура. Нали така, Рустам?
Такоев кимна след кратък размисъл, в този момент лицето му не изразяваше нищо.
— Затова, Рустам, те предупреждавам, ако си замесен в нещо, по-добре веднага си признай. Ние не сме ти чужди, ще се постараем да те разберем. В противен случай много лошо ти се пише.
— Как можете дори да си мислите такова нещо, Виктор Онисимович! — заяви Рустам с патос, докато избърсваше с нервно движение обилната пот, обливаща челото му — от вълнение или може би от изпития коняк.
— Аз не мисля, а виждам фактите. Предлагам незабавно да напишеш обяснителна къде си бил през дните на последната командировка, с какво си се занимавал, с кого си се срещал, посочи имена на свидетели. Трябва да представиш пълно алиби.
Сега лицето на Рустам почервеня от гняв и той се развика:
— Аз служа в органите от юноша! Изгубих всичките си роднини в Грозни! Но не търся виновните! А тук заради някакъв фалшификат ме лишават от доверие?! Обвинявате ме в убийството на някакви хора?!
— Тук нещо не е наред — примирително се обади Грязнов. — Когато одеве влязохме в двора на кооперацията, където живее Рустам, някой от покрива обстрелва колата ни. Значи има врагове, които желаят смъртта му. Не бива да изключваме, че някой е направил този фоторобот така, че да изложи Такоев.
— Всичко е възможно — предпазливо се съгласи Овражников. — Но всяка версия изисква сериозни потвърждения.
— Трябва да се обадя спешно на Турецки. Да уточни кой точно е направил фоторобота и кой е давал данните за съставянето на словесния портрет. Това е много важно.
— Моля, звънете. — Виктор Онисимович посочи телефона си.
Вячеслав набра номера, отсреща дълго се чуваше дългият сигнал: Турецки не беше в кабинета си.
— Днес непременно ще се свържа — обеща той. — Убеден съм: правдата ще възтържествува. Но кой толкова ти има зъб, Рустам?
— Откъде да знам? Малко ли хора съм арестувал и пращал в затвора! А после те се връщат и започват да отмъщават на виновниците за неудачите си, разбира се, най-напред на следователя и на съдията.
— Ти вземи и уточни кой от предишните ти следствени е излязъл наскоро от затвора. Не е трудно да се направи.
— Ще се наложи… Ех, че работа! Някаква си отрепка… Но ти видя колко бързо изчезна от покрива. Значи самият той се страхува от мен! — заяви Такоев вече с тържество в гласа.
— Намерил си с какво да се гордееш! — подсмихна се Грязнов. — А колко свестни момчета загинаха заради ето такива отрепки!