Черните банкери
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #32
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- ISBN: 954-729-185-8
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черните банкери». Краткое содержание книги:
— Има ли значение за вас?
— Разбирам ви, началникът на МУР не е свикнал да отговаря на въпроси! Вячеслав Иванович предпочита самолично да ги задава! Затова ще ви подскажа. Виждали сте снимката ми в папката, която лежеше на масичката ви в хотела. Откъде взехте материалите? И какво се готвите да правите с нас?
Грязнов разбра, че е безсмислено да крие, щом те знаят всичко. Освен едно: чия е папката.
— Готов съм да обясня някои неща от въпросите, които толкова ви интересуват. Но преди това бих искал също да ви задам няколко въпроса. Ето първия: защо отвлякохте Рустам Такоев?
— Дори не сме мислили да го закачаме — отговори Юрий Устинович с такъв тон, че Грязнов му повярва. — Не е нужен на никого. Той изобщо не е служител от органите, а въздух под налягане. А и той смята да подаде рапорт за оставка, понеже повече го интересува работата във Фонда за съдействие на милицията. Там си играят с такива пари! А всички кавказци са продажни и алчни. Добре ги знаем. На това отгоре е със смесена кръв, изобщо едно лайно. А суровата дисциплина и армейската служба са противопоказани за такива типове.
— Ами ако грешите? И кой тогава се опита да направи покушение срещу нас двамата? Кой стреля по нашата кола? Пак ли не сте вие? Тогава на кого му трябваше да убива пазачите, да краде експлозива и да оставя автографа си на руски патриот? И най-сетне, с какво право ме хващате на улицата и ме карате неизвестно къде? — завърши Грязнов.
— Искахме да ви предупредим, че вървите по лъжлив път. Никой от нашите патриоти не е обирал военния склад и не е убивал охраната. Това е елементарен фалшификат. Просто за някого е изгодно да злепоставя движението ни. За този, за когото истинска Русия е трън в очите! Ние работим навсякъде и можем да си купим всякакво оръжие, но засега държавата не ни цени, затова правим само онова, което й доказва нашата любов. Нека да звучи високопарно, но е справедливо! И никой от нашите не е стрелял по вас. Стопроцентова гаранция.
— Слушайте, но нали можехте да го направите като хората. Да позвъните в хотела, да си уговорим среща. А вие какво правите? Крадете документи, а след това ми излизате с претенции. Няма логика, не е ли така?
— Грешите, господин Грязнов! Само разгледахме папката ви, но изобщо не сме я вземали. Честна офицерска!
— Но тогава къде е изчезнала? — попита възмутен Грязнов. — Вчера влизате през малкото прозорче в хотелската ми стая, днес отвличате мен! Къде е логиката? А между другото, същият този Рустам Такоев ми даде въпросната папка да я разгледам. Е, какво ще кажете сега?
— Да, не се получи много добре с вас. Приемете нашите искрени извинения. Но в края на краищата за нас е много важен контактът с всеки човек. Масите се състоят от отделни хора, а ние искаме масите да бъдат завладени от идеите ни. Само така нашите идеи ще могат да се реализират. Дори не е толкова важно по какъв начин ще стане това.
— И в какво се състои идеята ви?
— Нашата главна задача е да възпитаме в народа национално самосъзнание. Тя вече се реализира. Неслучайно в една или друга степен руската национална идея сега е подета от мнозина. Ако намерите време, елате утре в нашия клуб „Руски витяз“, няма да съжалявате. А може и много неща да ви се изяснят. И да ви харесат. Ще можете ли някъде към единайсет сутринта?
— Не знам, но ще се постарая. — Само това липсваше: Грязнов да приеме поканата.
— Относно отвличането на Такоев ще ви дам един съвет: помислете, може би този акт е бил необходим най-вече на него? Впрочем това е предположение. Ето че пристигнахме. Още веднъж извинете за създаденото неудобство, но ако забелязахте, дори не пипнахме пистолета ви. Ето колата ви, ще ви чакаме утре.
Пуснаха Грязнов от мерцедеса.
— А случайно да е ваше жигули 48-52? — успя да попита на слизане.
— Нямаме такъв номер.
Вратата на мерцедеса тракна и колата бързо потегли. Грязнов дори не се постара да запомни номера й. Защо му е?
Грязнов се върна в гарнизонната прокуратура, отби се при Тамара и рапортува:
— Другарю началник, вашата кола е доставена в двора жива и здрава.
— Грязнов, не се преструвай. Няма нищо радостно.
— Защо, няма ли никакви новини?
— Няма добри.
— Значи има лоши? Нещо за Такоев?
— Разпитани са съседите на Рустам, никой нищо не е видял и не е чул. Отникъде не са постъпвали никакви сведения.
— Какво друго?
— Не знам как да ти кажа. С една дума, Овражников никак не те харесва. Не ти вярва. Смята, че неприятностите започнаха от твоето идване. И този фоторобот, и някакви странни покушения, най-накрая изчезването на Рустам — всичко е свързано с идването ти. Какво ще кажеш?