Последните дни на Кондора [bg]

Поредният издигнат перон, червени плочки, синьо небе под козирката, която се затопля от обедното слънце. Той слезе от влака и усети боровия мирис на препарат с амоняк.

Чистач от метрото със зелен гащеризон миеше червените плочки близо до ескалаторите.

На две стъпки от ескалатора за надолу Кондора забеляза униформени ченгета от метрото, които се качваха на съседния ескалатор за нагоре.

ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ! Празният влак се понесе с грохот без него.

Да скочи от перона на метрото означаваше да скочи върху релсите, убийствената контактна трета релса и телената ограда отвъд нея. После деветметров полет към бетона.

Ченгетата от метрото бяха стигнали до средата на ескалатора.

Кондора се обърна към чистача и се усмихна:

— Здрасти, човече, как си?

Чистачът примигна:

— Ами… да, добре съм.

— Семейството ти още ли се справя добре?

Изпращяха радиостанциите на коланите на ченгетата, които слязоха от ескалатора и минаха зад смахнатия дебеланко с бейзболна шапка и шушляково яке на „Редскинс“… явно приятел на чистача, който тъкмо му казваше:

— Да, нашите са добре.

— Хубаво — отвърна дебеланкото, докато минаваха ченгетата.

Полицаите бяха на пет крачки от чистача, когато той прошепна на дружелюбния непознат:

— Какво ти е на лицето? На вадички е, все едно си плакал…

— Изгорено е — импровизира Кондора.

— Мамка му, човече… съжалявам.

Последното, което видяха ченгетата, беше как дебеланкото се ръкува с чистача.

Пред спирката на метрото Кондора пресече улицата по посока на ресторант, кръстен на песен на „Ролинг Стоунс“. Лицето му ужаси управителката, която го насочи към сепаре в дъното. Изпрати келнер с бяла риза и черна вратовръзка: „Разкарай го оттук, разкарай го!“. Кондора копнееше за бара със салати и супи, но не можеше да се изложи на показ, затова си поръча най-големия чийзбургер, който можеше да си позволи, и мляко, а после се заклатушка към мъжката тоалетна.