Последните дни на Кондора [bg]

Прошареният чернокож мъж на плота примигна срещу откачалката, която влезе.

— Трябва ми кафе — каза Кондора.

Продавачът напълни една чаша от каната.

— Ето, черпя те, и си върви.

Вин се потътри по задна пресечка, успоредна на Норт Капитол: тук магазин за мебели втора употреба, там — салон за маникюр, в който надали ходеше някой друг освен обучаващи се козметички, които прибираха по някой долар от оскъдно финансирани федерални обучителни програми.

Латиноамериканец с колан за инструменти стрелна с поглед чудатия гринго, който пиеше кафе до него, докато чакаха да светне зелено, после погледна към колегите си на скелето от отсрещната страна на улицата. Светофарът светна зелено. Работникът забърза към скелето. Не усети как Кондора открадна мобилния телефон от джоба на колана му с инструментите.

Пикап, натоварен с отпадъци от изтърбушена къща, спря на червения светофар.

Подплатата подрънкваше под червеното найлоново яке, докато Кондора забързано крачеше към работещия на празен ход и набираше по откраднатия мобилен телефон кода на ЦРУ за „агент в беда“.

Светофарът се смени…

Успя, зад пикапа, пред кола, която реагира с клаксон на лъкатушенето му, докато той натискаше „Изпрати“ и подхвърляше мобилния в каросерията на пикапа.

От Спешната линия в Лангли нямаше да разпознаят самоличността на обадилия се. Нямаше да чуят глас. Щяха да активират проследяване с джипиес. Щяха да отклонят ловци на глави от Кондора. Може би щяха да намерят все още включения мобилен телефон, може би щяха да открият по него отпечатъци, може би цяла сутрин щяха да преследват различни може би.