Последните дни на Кондора [bg]

— Не беше нужно да ме дрогираш — каза Фей на Сами.

Седяха един срещу друг на масата на сиви сгъваеми метални столове в звукоизолирана стъклена кабина на огромния складов етаж в комплекс „Зед“.

Сами седеше там с къдравата си черна коса, навити ръкави на измачканата си бяла риза и обикновени панталони в цвят каки.

Сви рамене и Фей си го представи като бейрутски бизнесмен на средна възраст, в какъвто би могъл да се превърне, ако не бяха пикапите, пълни с милиция, които бяха нахлули в слънчевия му ливански квартал, когато е бил деветгодишен, и бяха раздали автомати „Калашников“ на нетърпеливо протегналите ръце момчета, скупчили се край тях.

— След като говорихме снощи — осведоми я той, — ти цели шест часа тича по улиците. Късно след полунощ обезумя, отказа да се довериш на екипите в апартамента му и в службата му. Тогава разбрах, че адреналинът ти бушува. Трябваше да те прочистя от собствения ти дим — и мисловно, и физически.

— Значи си застанал до леглото ми и си ме накарал да взема сънотворно.

— След това отидох на своето легло и също взех хапче.

— Само такова ли беше хапчето, Сами? — попита Фей. — Приспивателно?

— Не си падам по хапчета за изнасилване.

— Обаче си голям професионалист. Отклоняваш вниманието ми с този ужас, за да не задам очевидния въпрос.