Фондация и Земя

Тя помисли над думите му, чешейки разсеяно дясното си бедро. После каза:

— Предполагам, че си прав. Не ми е приятно, но предполагам, че си прав.

— Не бива да се опасяваш, че няма да се върна — рече Тривайз. — Не съм толкова безпаметен, за да забравя какво ме чака тук.

Тя му се усмихна, нежно докосна бузата му и го погледна в очите.

— Приятно ли ти беше, скъпи?

— Много повече от приятно, мила.

— Все пак си от Фондацията. Мъж в разцвета на младостта, от самия Терминус. Сигурно си свикнал с всякакви жени и какви ли не умения…

— Не съм срещал никоя — никоя — като теб! — каза Тривайз с убедителност, каквато леко се удава на човек, който в края на краищата говори самата истина.

Лизалор отвърна с тихо доволство:

— Е, щом така казваш. Но старите навици умират трудно и не мисля, че ще се доверя на мъжка дума без някаква гаранция. Ти и твоят приятел Пелорат ще можете евентуално да изпълнявате вашата мисия, след като чуя каква е тя и я одобря, но младата жена ще задържа тук. Ще бъде третирана добре, не се безпокой, макар да предполагам, че ще липсва на доктор Пелорат. Което пък ще ви кара да се връщате по-често на Компорелон, дори ако твоят ентусиазъм те увлече повече, отколкото самият ти искаш.

— Но, Лизалор, това е невъзможно.

— Така ли? — в очите й веднага се прокрадна съмнение. — Защо невъзможно? За какво ще ви е нужна жената?

— Не за секс. Казах ти вече и не съм те излъгали Тя е близка на Пелорат и аз не се интересувам от нея. Освен това, сигурен съм, че Блис просто би се разпаднала, ако се опита да направи това, което ти с такъв успех стори.

Лизалор понечи да се усмихне, но се овладя и каза сурово:

— Тогава какво пречи тя да остане на Компорелон?

— Това, че Блис е от основно значение за нашата мисия. Затуй трябва да бъде с нас.

— Е, та каква казваш е вашата мисия? Време е да ми обясниш.

Тривайз за момент се поколеба. Трябваше да каже истината. Не можеше да измисли толкова убедителна лъжа.

— Слушай — каза той. — Компорелон е стар свят, един от най-старите дори, но не е най-старият. Човешкият вид не е възникнал тук. Първите човешки същества са пристигнали от някакъв друг свят, но вероятно не са възникнали и там, а са дошли от друг, още по-стар. Накрая обаче това връщане във времето все някъде ще спре и ние ще достигнем първичната планета, от която произхожда човекът. Аз търся Земята.

Промяната, която неочаквано настъпи в Мица Лизалор, го смая.

Както си лежеше в леглото, очите й се разшириха, дишането й изведнъж стана припряно, а мускулите й до един се стегнаха. Тя вдигна рязко ръце и кръстоса показалеца и средния пръст и на двете.

— Ти го каза — прошепна дрезгаво Лизалор.