Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Васил Дениадор? Не си спомням да съм чувал това име, но е възможно да намеря негови статии в библиотеката си на кораба.
— Сигурен ли си, че не си го чувал? Помисли! — настоя Тривайз.
— В момента не мога да си спомня — предпазливо отвърна Пелорат, — но в края на краищата, драги приятелю, навярно има стотици изтъкнати учени, за които не съм чувал или пък съм забравил.
— Все пак едва ли е много известен, иначе щеше да го знаеш.
— Изучаването на Земята…
— Свикни да казваш „Най-стария“, Янов. В противен случай ще си имаме усложнения.
— Изучаването на Най-стария — покорно повтори Пелорат — не е благодатна ниша в коридорите на науката, така че дори първокласни учени в областта на първобитната история по правило не надничат там. Или, ако погледнем от обратната страна, тези, които се занимават с това, не си създават достатъчно голямо име, за да ги смятат за първокласни учени, дори и да са такива. Сигурен съм, че аз, например, не съм първокласен в очите на никого.
— В моите очи си първокласен, Пел — нежно каза Блис.
— Да, в твоите очи, разбира се, мила моя — отвърна Пелорат с лека усмивка, — но ти не ме преценяваш като учен.
Според часовника вече се свечеряваше и Тривайз почувства леко раздразнение — както винаги, когато Блис и Пелорат си разменяха гальовни думи.
— Ще се опитам да уредя среща с този Дениадор утре — рече той, — но ако знае по въпроса колкото министъра, няма да напреднем много.
— Може пък да ни насочи към някой по-сведущ — предположи Пелорат.
— Съмнявам се. Отношението на Компорелон към Земята… най-добре е и аз да свиквам да не я наричам с името й! Та отношението на този свят към Най-стария е глупаво и суеверно — той се огледа. — Денят беше тежък и би трябвало да помислим за вечеря, ако разбира се успеем да преглътнем бездарната им кухня, и после за малко сън. Вие двамата научихте ли се как да използвате душа?
— Драги ми приятелю — отвърна Пелорат, — към нас се отнасят много мило. Дадоха ни всякакви наставления, повечето от които въобще не ни бяха нужни.
— Слушай, Тривайз — каза Блис. — Ами корабът?
— Какво корабът?
— Компорелонското правителство ще го конфискува ли?
— Не. Мисля, че няма да го конфискува.
— А, много хубаво. Защо няма да го задигнат?
— Защото убедих министъра да се откаже.
— Удивително — рече Пелорат. — Тази жена не ми се стори особено податлива на убеждаване.
— Не съвсем — възрази Блис. — Устройството на ума й подсказваше, че е привлечена от Тривайз.
Съветникът я стрелна с внезапен гняв в погледа си.
— Правила ли си нещо, Блис?
— Какво искаш да кажеш, Тривайз?
— Искам да кажа, бърника ли…
— Не съм бърникала. Но като забелязах, че я привличаш, не можах да се въздържа да не прекъсна някоя и друга задръжка. Съвсем дребна работа. Тези задръжки можеха и сами да се скъсат, а ми се стори важно да сме сигурни, че тя е изпълнена с благоволение към теб.
— Благоволение? Беше повече от благоволение! Тя се размекна, да, но след съвкуплението.
— Да не искаш да кажеш, старче…
— Защо не? — отвърна Тривайз сопнато. — Може да не е в първа младост, но добре познава това изкуство. Съвсем не е начинаеща, уверявам те. Едва ли мислиш, че ще се правя на джентълмен и ще те лъжа заради нея. Идеята беше на Лизалор — благодарение на манипулациите на Блис със задръжките й — и нямах възможност да откажа, дори да ми бе хрумнала подобна мисъл, обаче случаят не се оказа такъв. Хайде, Янов, не ме гледай с таткова пуритански поглед. От месеци не ми се е откривала възможност. Ти… — той направи неопределен жест към Блис.
— Повярвай ми, Голан — промърмори Пелорат сконфузено, — ако тълкуваш изражението ми като пуританско, грешиш. Нямам нищо против.
— Но тя е пуритан — обади се геянката. — Имах намерение само да я благоразположа към теб, не съм разчитала на сексуални пристъпи.
— Точно това предизвика, моя малка вмешателко. На министъра явно й се налага да си придава пуритански вид пред обществото, ала той само разпалва огъня.
— Значи, ако я почешеш, където я сърби, ще пренебрегне Фондацията…
— Във всеки един случай щеше да го направи — кимна Тривайз. — Тя иска кораба… — изведнъж спря и попита шепнешком:
— Подслушват ли ни?
— Не! — каза Блис.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Невъзможно е да се въздейства на ума на Гея по непозволен начин, без Гея да го усети.
— Компорелон иска кораба за себе си като ценна придобивка за флотата му.
— Фондацията не би го допуснала.
— Няма намерение да уведомява Фондацията.
Блис въздъхна.
— Ето, това са изолатите! Министърът възнамерява да предаде Фондацията заради Компорелон, а заради секс е готова тутакси да предаде и Компорелон. Колкото до Тривайз, той с радост предоставя услугите си, за да я подтикне към подобно предателство. Каква анархия цари във вашата Галактика. Какъв хаос.