Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Да. Освен ако разумът не ти прошепне, че кмет Харла Бранно никога не би ти повярвала. Хайде, нека се споразумеем.
Тривайз поклати глава.
— Не става, госпожо Лизалор. Корабът е мой и трябва да си остане такъв. Както ви казах, ако се опитате да влезете с взлом, той ще се взриви с необикновена сила. Уверявам ви, това е истина. Не разчитайте, че блъфирам.
— Ти можеш да го отвориш и да дадеш нови инструкции на компютъра.
— Безспорно, но няма да го направя.
Лизалор въздъхна тежко.
— Знаеш, че сме в състояние да те склоним — ако не с нещо, което можем да сторим на теб лично, то с неща, които можем да сторим с твоя приятел д-р Пелорат или с младата жена.
— Изтезания, министър? Това ли е законността ви?
— Не, съветник. Няма да се наложи да постъпваме толкова грубо. Но винаги можем да прибегнем до психопробата.
За пръв път, откакто бе влязъл в апартамента на Лизалор, Тривайз почувства вътрешен мраз.
— И това не можете да направите. Използването на психопробата за немедицински цели е забранено в цялата Галактика.
— Но ако сме доведени до отчаяние…
— Готов съм да поема риска — прекъсна я Тривайз, — тъй като с нищо няма да ви помогна. Решимостта ми да запазя кораба е толкова силна, че психопробата ще унищожи ума ми, преди да го е изкривила така, че да отстъпя. — Това вече е блъф, помисли си той, и буцата лед в него се увеличи. — А дори да сте ужасно ловки и успеете да ме убедите, без да разрушите ума ми, и аз отворя кораба, обезвредя го и ви го предам, той пак няма да ви свърши работа. Корабният компютър е още по-модерен от самия звездолет и е проектиран някак си — не знам точно как — да работи с пълен капацитет само с мен. Едноличен компютър, ако мога да го нарека така.
— Да допуснем тогава, че задържиш кораба и останеш негов пилот. Би ли работил за нас като почетен гражданин на Компорелон? Голяма заплата. Значителен лукс. За приятелите ти също.
— Не.
— Какво предлагаш? Просто да те оставим с твоите другарчета да се качите на кораба и да отлетите нанякъде в Галактиката? Предупреждавам те, че вместо да позволим това, можем да информираме Фондацията, че сте тук с „Далечната звезда“. И да прехвърлим всичко в нейни ръце.
— Като изтървете кораба?
— Ако ще го губим, по-добре да го изгубим от Фондацията, отколкото от един нахален чуждопланетец.
— Тогава нека ви предложа един свой вариант за компромис.
— Компромис? Е, слушам. Хайде.
— Аз съм тук с важна мисия — внимателно започна Тривайз. — В началото тя имаше подкрепата на Фондацията. Изглежда обаче тази подкрепа е била оттеглена, въпреки че мисията ми си остава важна. Осигурете сътрудничеството на Компорелон и ако делото се увенчае с успех, вие също ще спечелите.
Изражението на Лизалор беше колебливо.
— И няма да върнеш кораба на Фондацията?
— Никога не съм имал намерение да го връщам. Фондацията нямаше да го търси толкова отчаяно, ако мислеше, че съществува някакъв шанс да им го върна просто така.
— Това не означава, че ще ни дадеш кораба.
— Когато приключи мисията ми, възможно е да нямам повече нужда от него. В такъв случай не бих възразил Компорелон да го вземе.
Известно време двамата се гледаха мълчаливо.
— Използваш условно наклонение — каза най-сетне Лизалор. — Възможно било корабът да не ти е нужен повече… Това не ми върши работа.
— Бих могъл и да ви свалям звезди, но каква реална работа ще ви свършат? Фактът, че моите обещания са предпазливи и ограничени, би трябвало да ви подскаже, че са поне искрени.
— Умно — кимна Лизалор. — Харесва ми. Та каква е твоята мисия и как би могла тя да облагодетелства Компорелон?
— Не, не, ваш ред е — настоя Тривайз. — Ще ме подкрепите ли, ако ви докажа, че мисията е от значение за Компорелон?
Министър Лизалор стана от дивана — висока, съкрушителна фигура.
— Гладна съм, съветник, и не смятам да продължавам на празен стомах. Ще ти предложа нещичко за ядене и пиене. После ще довършим разговора.
На Тривайз му се стори, че в този момент видът й издава хищно очакване и стисна устни с неясна тревога.
21
Яденето може да беше хранително, но в никакъв случай не и вкусно. Основното ястие се състоеше от варено говеждо в сос с горчица върху канапе от непознат за Тривайз листат зеленчук, който не му хареса, защото имаше горчиво-солен вкус. По-късно научи, че това е някакво водорасло.
Последва парче плод, наподобяващо ябълка с примес на праскова (не лош всъщност) и топло, тъмно на цвят питие, което беше толкова горчиво, че съветникът остави половината и помоли за чаша студена вода. Порциите наистина бяха малки, но предвид обстоятелствата на него му бе все едно.