Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Хайде, Тривайз, не си ли в състояние да допуснеш, че имам хуманни подбуди?
— Ни най-малко.
— Или мисълта, че доброволното предаване би било по-бързо и удобно от един процес?
— Не! Аз поддържам друга версия.
— Каква?
— Съдебният процес има един огромен недостатък — той е публичен. Няколко пъти споменахте строгата правна система и за мен стана ясно, че ще е трудно да се организира такъв процес, без да бъде изцяло записан. Ако това е така, Фондацията ще узнае за него и когато процесът свърши, вие ще трябва да й предадете кораба.
— Разбира се — каза Лизалор с безизразно лице. — „Далечната звезда“ е собственост на Фондацията.
— Но — продължи Тривайз — частното споразумение с мен не е необходимо да бъде формално регистрирано. Вие ще можете да сложите ръка на кораба и тъй като никой от Фондацията няма да узнае за това — те дори не знаят, че сме на Компорелон — ще успеете да го задържите. Сигурен съм, че точно това възнамерявате да направите.
— Защо да го правим? — Лицето й бе все така безизразно. — Нали сме част от Фондационната конфедерация?
— Не съвсем. Статутът ви е на асоциирана сила. На всяка галактическа карта световете — членове на Конфедерацията — са обозначени с червено, а Компорелон и подвластните му планети се отбелязват като бледорозово петно.
— Дори и като асоциирана сила ние положително бихме сътрудничили на Фондацията.
— Така ли? Не е ли възможно да мечтаете за пълна независимост, та дори и за лидерство? Вие сте стар свят. Почти всички светове претендират да са по-стари, отколкото са всъщност, но Компорелон действително е стар свят.
По лицето на министър Лизалор пробяга студена усмивка.
— Най-старият, ако се вярва на някои наши ентусиасти.
— Не е ли възможно да е имало време, когато Компорелон наистина е бил водещият свят в някаква относително малка група? Не е ли възможно все още да мечтаете да си възвърнете тази изгубена власт?
— Да мечтаем за такава утопична работа? Казах „лудост“, преди да узная мислите ти, а сега, след като вече го сторих, се уверявам, че наистина е така.
— Може да се мечтае и за невъзможното. Терминус, който е разположен на самия край на Галактиката и има петвековна история, по-кратка от тази на почти всеки друг свят, на практика господства над Галактиката. А защо — лукаво се усмихна Тривайз — да не е Компорелон?
Лизалор остана сериозна.
— Терминус е достигнал до това положение, както разбираме, под влиянието на Плана на Хари Селдън.
— Това е психологическата подплънка на превъзходството му и тя вероятно ще действа само докато хората вярват в този План. Възможно е правителството на Компорелон да не вярва в него. Дори да е така, Терминус има и техническа опора. Хегемонията му над Галактиката несъмнено почива върху напредналата му техника, пример за която е гравитационният кораб, който толкова много ви се иска да имате. Никой друг свят не разполага с гравитационни кораби. Ако Компорелон успее да се сдобие с такъв и разучи подробно действието му, за него това би било огромна технологична стъпка напред. Аз не мисля, че ще е достатъчна, за да преодолеете господството на Терминус, но вашето правителство може би смята така.
— Положително не говориш сериозно — каза Лизалор. — Всяко правителство, което задържи кораба въпреки желанието на Фондацията да си го върне, ще си навлече гнева й, а историята показва, че този гняв може да бъде много силен.
— Гневът на Фондацията — отвърна Тривайз — ще се излее, ако тя знае, че има нещо, за което си струва да се гневи.
— Нека в такъв случай допуснем, че твоят анализ на положението не е налудничав. Няма ли само да спечелиш, ако ни дадеш кораба и сключиш изгодна сделка? По собствената ти логика ние бихме платили добре, за да го получим без излишен шум.
— Дали обаче ще можете да разчитате, че няма да докладвам на Фондацията?
— Разбира се. Тъй като ще трябва да докладваш и за своето съучастие.
— Бих могъл да кажа, че съм действал под натиск.