Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Да, скъпа.
Гласът му бе задъхан, в тялото му се надигаше непреодолима болка, докато наблюдаваше как лицето на Кейт пребледняваше с наближаването на върховия момент. Сега му изглеждаше по-хубава от когато и да било. Той бързо измъкна ръката си и навлезе дълбоко в нея. Точно в този момент цялото й тяло се разтресе. Той се наведе страстно към нея, изпълнен с непреодолимо желание и само след миг топлото му семе се изсипа в нея. После се отпусна върху нея, мокър и изтощен.
Когато отвори очи, Кейт го наблюдаваше. В погледа й имаше враждебност, но и любопитство. Сякаш се мъчеше да разбере какво всъщност ставаше между тях. Той се премести встрани, за да я освободи от тежестта си, усещаше се изтощен, но по-задоволен от всякога през живота си. Дори вестта за окончателното му освобождаване не бе го накарала да се чувства толкова добре.
Кейт се завъртя и му обърна гръб.
— Кейт, знам, че това е малко необичайно за теб, но ще свикнеш.
— Съмнявам се, Робин — извърна тя внезапно лице към него. — Защото едва ли ще се повтори. Оженихме се и бракът ни вече е консумиран. Изпълних обещанието, което дадох на татко. От утре можеш да се настаниш в друга стая.
За първи път, откакто бе пристигнал в Ню Саут Уейлс, Уилям се чувстваше достатъчно добре, за да се присъедини към Кейт и Робин за вечеря. Кейт бе във възторг, защото мислеше, че това са първите признаци за възстановяването на баща й. Дори и тенът на лицето му бе придобил естествения си цвят. Робин съвсем не беше сигурен, че нещата стоят така. Очите на Уилям болезнено блестяха и макар че бузите му бяха зачервени, на Робин тази червенина му изглеждаше доста необичайна, след дългите дни, прекарани от Уилям в затворената стая.
Но реши да не казва нищо на Кейт. Всъщност, той въобще не беше разговарял с нея от ранната сутрин, когато напусна общото им легло.
Преди да се развидели, той я притисна в ръцете си и отново се люби с нея. Още сънена, тя не можа да окаже никаква съпротива и стана лесна жертва на страстта му, като въпреки усилията си също бързо се възбуди и изпълни със страст. Когато напълно се събуди, Робин вече го нямаше.
По-късно, когато Робин изпрати нещата си от колибата на затворниците, тя нареди да ги занесат в една от празните спални, разположена в дъното на коридора, далеч от нейната. А когато той пристигна да вземе душ и да се преоблече, не бе допуснат в покоите й. Кейт знаеше, че ще бъде много ядосан, и затова гледаше да не се мярка пред очите му до вечерта, когато се събраха във всекидневната за вечеря. След като Уилям се почувства добре и се присъедини към тях, Робин се отказа да повдига въпроса, макар че по гневните погледи, които й отправяше по време на яденето, Кейт ясно разбра, че е вбесен.
Но Кейт продължаваше с удоволствие да се храни, защото бе уверена, че Робин няма да спомене нито дума относно решението й да спи отделно от него, за да не разтревожи Уилям. А след това, докато съпругът й помагаше на Уилям да си легне, Кейт изтича в стаята си и здраво я заключи. Никога повече няма да позволи на Робин да се наслаждава на женския й порив, когато се намираше в ръцете му, твърдо реши тя. Никога няма да му прости и това, че оказа натиск върху баща й за тази женитба. Зависимостта и от него й се струваше сега дори по-ужасяваща, отколкото принудителното й връщане в Англия при леля Еудора. Мразеше го защото бе собственик на имението, което би трябвало да принадлежи на нея, независимо дали начинът на придобиване на тази собственост бе законен или не. Мразеше го и затова, че заради него откри у себе си нова същност, която никак не й се нравеше. Една същност, която дори не бе и предполагала, че съществува, докато той не я взе в ръцете си и не я притисна до себе си, изпадайки в пълен екстаз.
Доволна, че така лесно бе надхитрила съпруга си, Кейт се приготви да си ляга. Ще се наспи добре тази нощ, без възбуждащото присъствие на Робин до себе си, реши тя. Облечена в нощницата с висока яка, Кейт се качи в леглото и вече се готвеше да духне лампата, когато я стресна силен удар по вратата. Не беше нужно да чува гласа му, отлично знаеше кой е, дори ясно си представяше потъмнялото му от гняв лице и бурните облаци, стаени в сините му очи. Не искаше да му отговаря, не искаше да я отведе отново в онзи свят, в който не съществуваше нищо друго, освен нежните му ласки и непослушното й тяло, което с готовност им отговаряше.
— Кейт, знам, че си будна. Ако не отвориш, ще счупя вратата.
Кейт въздъхна. Дали пък би направил това? Разбира се, че ще го направи, мислено си отговори сама на въпроса. Би трябвало да очаква всичко от Робин Флетчър. Той беше бивш затворник и беше способен на какво ли не.
— Да не си посмял!