Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Той завърши речта си и пъхна отново лулата в устата си.
— Идвали ли са и други бели хора? — попита Сали.
— Преди десет дена спряха две канута с четирима мъже, двамата бяха планински индианци, а другите двама — бели. Помислих си, че по-младият може да е Исус Христос, но в мисионерското училище казаха, че бил само от онези хора, дето им викат хипита. Останаха един ден и продължиха. После, преди седмица, пристигнаха четири канута с моряци и двама гринговци. Наеха Дон Орландо да ги води и заминаха. Затова се питам: Защо всичките тези побъркани американци се втурнаха към блатото Миамбар? Те всичките ли търсят гробницата на баща ви?
— Да. Това са двамата ми братя.
— Защо не се обединихте?
Том не отговори.
Сали побърза да се намеси:
— Споменахте за планински индианци, които са дошли с първия бял мъж. Знаете ли откъде са?
— Те са истински диви индианци от високите планини, от онези, дето се боядисват в червено и зелено. Те не са християни. Тук си падаме малко християни в Пито Соло. Не много, само дотолкова, че да вземаме храната и лекарствата, които мисионерите носят от Северна Америка. После пеем и пляскаме с ръце за прослава на Исус. По този начин получих новите си очила. — Той ги свали и ги подаде на Том да ги види.
— Дон Алфонсо, нуждаем се от гид, който да ни преведе през реката, както и от продоволствия и оборудване. Можете ли да ни помогнете?
Дон Алфонсо изпусна няколко кълбета дим, след което кимна.
— Ще ви взема.
— О, не! — възпротиви се Том, като гледаше немощния старец с тревога. — Не за това ви питах. Не можем да ви отведем далеч от селото, където имат нужда от вас.
— От мен? Имат нужда от мен? В селото мечтаят най-много да се отърват от стария Дон Алфонсо.
— Но нали вие сте техният началник!
— Началник? Пфу!
— Това ще е дълго и трудно пътуване — продължи Том, — не е подходящо за човек на вашите години.
— Все още съм силен като тапир! Достатъчно млад съм да се оженя отново. Всъщност, трябва ми една шестнайсетгодишна, която да се настани на празното място до мен в хамака и да ме прегръща и целува за лека нощ.
— Дон Алфонсо…
— Една шестнайсетгодишна, която да ме гъделичка и да прокарва език по ушите ми, за да ме буди сутрин и да ставам с птиците. Не се безпокойте: аз, Дон Алфонсо, ще ви преведа през блатото.
— Не — каза Том категорично. — Няма да го правите. Трябва ни по-млад гид.
— Не можете да отхвърлите предложението ми. Сънувах, че ще дойдете и че аз ще тръгна с вас. Така че е решено. Говоря английски и испански, но предпочитам испанския. Английският ме плаши. Звучи като затлачен.
Том погледна към Сали, изкаран от търпение. Този старец беше невероятен.
В този момент се появи Марисол с майка си. Всяка носеше по една дървена табла, покрита с палмови листа, върху които бяха натрупани още горещи тортили, пържени банани, печено месо и ядки, както и пресни плодове.
Том си помисли, че никога през живота си не е бил толкова гладен. Той и Сали се нахвърлиха върху храната, подканяни от Дон Алфонсо, докато Марисол и майка й ги гледаха доволно. Докато се хранеха, всички разговори замряха. Когато най-сетне свършиха, жената вдигна чиниите им и ги напълни отново, след което още веднъж и още веднъж.
Не остана и троха. Дон Алфонсо се облегна и избърса устата си.
— Вижте — подзе Том, опитвайки се да звучи безкомпромисно, — сънували или не, вие няма да дойдете с нас. Трябва ни по-млад мъж за водач.
— Или жена — каза Сали.
— Ще взема със себе си двама млади мъже — Кори и Пинго. Аз съм единственият, освен Дон Орландо, който знае пътя през Миамбар. Без водач ще умрете.
— Налага се да отхвърля предложението ви, Дон Алфонсо.
— Не разполагате с много време. Войниците са по петите ви.
— Бяха ли тук? — попита Том с тревога в гласа.
— Дойдоха тази сутрин. Но ще се върнат отново.
Том погледна първо Сали, после Дон Алфонсо.
— Не сме направили нищо нередно. Ще ви обясня…
— Няма нужда да ми обяснявате. Войниците са зли хора. Трябва да започнем да се приготвяме незабавно. Марисол!
— Да, дядо?
— Ще ни трябват мушами, кибрити, горивна смес за двутактов двигател, оръжия, тиган, тенджера, сребърни предмети и манерки за вода. — Той продължи да изрежда списъка с доставки и храни.