Последният мохикан

Като се обърна към бившия си водач, който си бе присвоил авторитета и държанието на човек, определен отсега нататък да ръководи бандата, той заговори с възможно най-приятелския и доверителен глас:

— Бих искал да поговоря с Магуа за нещо, което подхожда само за такъв голям вожд като него.

Индианецът извърна презрително очи към младия офицер и каза:

— Говори! Дърветата нямат уши!

— Но червените хурони не са глухи и думите, които е редно да се кажат пред големците на племето, могат да замаят главите на младите воини. Ако Магуа не желае да слуша, кралският офицер знае и да мълчи.

Дивакът каза небрежно няколко думи на другарите си, които несръчно приготовляваха конете за сестрите, направи няколко крачки настрана и с предпазливо движение накара Хейуърд да го последва.

— А сега говорете — каза той, — ако думите ви са подходящи за ушите на Магуа.

— Хитрата лисица доказа, че е достоен за славното име, дадено му от неговите канадски прадеди — започна Хейуърд. — Аз виждам неговата мъдрост, както и всичко онова, което той направи за нас, и ще си го спомня, когато дойде време да го възнаградя. Да, Лисицата доказа, че е не само мъдър съветник, но и човек, който знае как да измами враговете си!

— Какво е сторил Лисицата? — запита студено индианецът.

— Какво! Нима той не видя, че гората бе пълна с пратеници на неприятелите и не дори Змията не можа да пропълзи между тях, без да го видят? Нима тогава той не загуби пътя си, за да заблуди хуроните? Не се ли престори, че отново се връща при хората от своето племе, които се бяха отнесли зле с него и го бяха изпъдили от техния вигвам45 като куче? И когато ние видяхме какво искаше да направи, нима не го подпомогнахме, като се престорихме, че не му вярваме, та хуроните да помислят, че белият човек го смята за свой враг! Всичко това не е ли вярно? И когато Лисицата със своята мъдрост заблуди очите и запуши ушите на своите хора, не забравиха ли те, че едно време се бяха отнесли несправедливо към него и го бяха принудили да избяга при мохоките? И не го ли оставиха на южния бряг на реката с техните пленици, а те самите като глупци се отправиха на север? Нима сега Лисицата не възнамерява като истинска лисица да се върне по стъпките си и да заведе дъщерите на богатия белокос шотландец при баща им? Да, Магуа, аз виждам всичко и вече започнах да обмислям как може да се възнагради толкова мъдрост и честност. Преди всичко командирът на Уилиам Хенри ще даде това, което подобава да се даде от един бял вожд за подобна услуга. Медалът46 на Магуа няма да е вече от тенеке, а от ковано злато; рогът му ще прелива от барут; в кожената му торбичка ще има толкова долари, колкото са камъчетата по брега на Хорикън, и елените ще ближат ръката му, защото ще знаят, че няма да могат да избягат от изстрела на пушката, която той ще носи. А що се отнася до мене, аз не знам какво още да прибавя към благодарността на шотландеца; но аз — да, аз ще …