Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Чувате ли? — каза Магуа с подчертано безразличие. — Червените хурони искат живота на Дългата карабина, иначе тези, които го крият, ще заплатят с кръвта си!
— Няма го — избяга; сега е далеч и не могат да го хванат.
Лисицата се усмихна с ледено презрение и отвърна:
— Когато белият човек умира, той мисли, че вече се е отървал, но червенокожите знаят как да измъчват дори и духовете на враговете си. Къде е тялото му? Нека хуроните видят скалпа му!
— Той не е мъртъв, той избяга. Магуа поклати недоверчиво глава.
— Да не е птица, та да разпери крила? Да не е риба, та да може да плува без въздух? Белият вожд чете в книгите си и смята хуроните за глупци.
— Макар и да не е риба, Дългата карабина може да плува. Когато всичкият барут бе изразходван и когато очите на хуроните бяха закрити от облак, той се понесе надолу по течението на реката.
— А защо белият вожд остана? — запита индианецът все още с недоверие. — Нима той е камък, който потъва на дъното, или пък скалпът му гори главата?
— Ако беше жив другарят ти, който падна във водопада, той би потвърдил, че не съм камък — отвърна раздразненият младеж, който в яда си започна да се хвали така, че да събуди възхищение у един индианец. — Белият човек смята, че само страхливците изоставят поверените им жени.
Магуа процеди неразбрано няколко думи през зъби и продължи гласно:
— А делаварците могат ли да плуват, както могат да пълзят между храстите? Къде е Голямата змия?
От употребата на тези канадски прякори Дънкън разбра, че доскорошните му другари бяха много по-добре познати на враговете му, отколкото на самия него, и неохотно отговори:
— Той също избяга по течението на реката.
— А Бързия елен не е ли тук?
— Не знам кого наричаш Бързия елен — каза Дънкън, който гледаше да използува всеки повод, за да протака разговора.
— Ункас — отвърна Магуа, произнасяйки делаварското име дори по-трудно, отколкото изговаряше английските думи. — Бързия елен е името, с което белите назовават младия мохикан.
— Лисицо, ние, изглежда, бъркаме имената — каза Дънкън, като се надяваше да събуди спор. — Ако говориш за младия делаварец, той също избяга по реката.
За един индианец нямаше нищо невероятно в подобно бягство и Магуа повярва на тези думи с готовност, която още веднъж показа каква малка стойност имат за него тези, които се бяха изплъзнали. Но другарите му проявиха чувства, твърде различни от неговите.
Хуроните със своето характерно търпение чакаха в пълно мълчание резултата от този кратък разговор. Когато Хейуърд престана да говори, всички до един извърнаха очи към Магуа и по този изразителен начин поискаха от него да им обясни какво си бяха казали с белия човек. Преводачът посочи към реката и с това движение, както и с малкото думи, които изрече, им обясни какво бе станало. Щом разбраха, диваците нададоха страхотен вой, който показа колко голямо бе разочарованието им. Някои изтичаха яростно до брега на реката, като цепеха въздуха с бесни движения, други плюеха във водата, изразявайки възмущението си от нейното изменническо накърняване на техните безспорни права на победители. Неколцина — най-силните и най-страшните от бандата — хвърляха към пленниците мрачни погледи с яростна омраза, възпирана само от обичайното им самообладание. А един-двама даже изразяваха неприязнените си чувства със заплашителни движения, срещу които нито полът, нито красотата на девойките представляваха някаква защита. Младият офицер направи отчаяно, но безуспешно усилие да скочи към Алиса, когато видя черната ръка на един дивак да се вмъква в буйната й коса, която падаше по раменете й, и да размахва нож около главата й, сякаш за да покаже по какъв ужасен начин ще я лиши от това украшение. Ръцете на Дънкън обаче бяха вързани; при първото движение, което направи, той почувствува как ръката на якия индианец, който предвождаше бандата, стисна като в менгеме рамото му.
Като си даде бързо сметка колко безполезна би била всякаква борба срещу превъзхождащата го сила, той се подчини на съдбата си и насърчи своите нежни спътнички с няколко ласкави, тихо изречени думи, с които им обясни, че туземците обикновено вършат по-малко от това, с което заплашват.