Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Риконоскуто, също свързан с републиканските босове, е включен в разработването на софтуера PROMISE, първоначално планиран за използване срещу престъпници и терористи.

Към средата на 90-те години обаче Съветският съюз се е изтеглил от Афганистан, а саудитците станаха наши нефтени приятели и с изключение на някои антитерористични единици, на Осама бин Ладен не се обръща почти никакво внимание. ЦРУ, подобно на братята си във ФБР, очевидно изпадат в някакво самодоволство на по-ниските равнища заради почти постоянния поток от намеци, предупреждения и информация. Служителите, които не са активно включени в антитероризма, вземат пример от началниците си и изобщо не поглеждат сериозно на тероризма.

Адвокат Майкъл Уилдс, който представлява един от бомбаджиите, взривили Кулите Хобар, обяснява156: „Вижте, [има] разлика между редови антитерористични агенти, които се разглеждат от някои като шофьорите на ФБР, които возят дипломатите, и хората, които получават информацията на най-високите нива на нашето държавно управление — това е прекомерно.“

При това не всички предварителни предупреждения са се оказвали неверни. Почти година преди смъртоносните бомбени атентати срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998 г., член на Ал-Кайда предупредил официални лица от ЦРУ за предстоящите атаки. Информацията на информатора е отхвърлена като ненадеждна и нищо не е направено.

Макар и несъмнено мъгляво, през септември 1999 г. има предупреждение в един доклад на Националния разузнавателен съвет (NIC), озаглавен: „Социология и психология на тероризма: кой става терорист и защо?“. NIC е съставен от около дванадесетина старши офицери от разузнаването и е прикрепен към ЦРУ.

„Бомбаджии-самоубийци, принадлежащи на «Мъченическия батальон» на Ал-Кайда, могат да разбият самолет, пълен със силни експлозиви (С–4 и семтекс), в Пентагона, централата на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) или Белия дом“ — заявява докладът, който е издаден точно две години преди 11 септември 2001 г.

„Тази информация съществуваше — отбелязва Робърт Л. Уордън, шеф на Федералния изследователски отдел, който е подготвил доклада от открити източници — определено за онези, които изучават в дълбочина темата за тероризма и Ал-Кайда.“

През януари 2000 г. агенти по сигурността на Малайзия провеждат операция за следене на функционери на Ал-Кайда, срещащи се в Куала Лумпур по повелята на ЦРУ. Един от функционерите е Хали ал-Мидар. Установява се, че ал-Мидар има виза за многократно влизане в САЩ.

Агенти от ЦРУ откриват също, че ал-Мидар пътува със саудитец, Науаф ал-Хазми, който вече е влизал в САЩ157. Нито един от двамата не е поставен в „списъка за наблюдение“ на Държавния департамент до 23 август 2001 г. — твърде късно, за да се предотврати участието им в атаките от 11/9.

Друг пример на некомпетентността на ЦРУ — ако е било това — може да се открие в случая на Халид Шейх Мохамед, който след залавянето на Абу Зубайда в Пакистан през пролетта на 2002 г. е смятан за най-висшия член на мрежата Ал-Кайда, намиращ се на свобода, както и основен плановик на атаките от 11 септември158.