Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)
- Автор: Марс Джим
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)». Краткое содержание книги:
Вриланд казва, че докато е в ареста, е писал за предупреждението в писмо, което е отворено три дни след атаките от 11/9 и е препратено на властите в Отава. Овен това споделя, че е предал същата информация на канадските власти чрез надзирателите си около месец или повече преди атаките от 11/9. „Двамата офицери информираха САЩ и Отава незабавно чрез RCMP [Кралската канадска конна полиция]…“
„Канадците свършиха своята работа. Мисля, че те бяха притиснати от американското правителство. Те предадоха информацията точно така, както трябваше. Определено знам, че [американските] Тайни служби са я получили. Знам, че ФБР е разполагало с нея, знам, че Министерство на отбраната я е притежавало. Знам, че е отишла от Онтарио в Отава, от Отава в канадското посолство във Вашингтон, окръг Колумбия, и просто навсякъде е била топена“ — добавя той.
Документите, включени в съдебното дело, очевидно се отнасят до атака срещу ядрена електроцентрала и говорят за незабавна и смъртоносна радиация в област от четири до седем мили. В телефонно интервю от Канада Вриланд казва, че според него целта на Полет 93 е Три Майл Айлънд и че самолетът е бил свален от американските изтребители, за да му се попречи да изпълни мисията си.
В друг интригуващ аспект на тази невероятна версия документът на Вриланд добавя загадъчния ред: „Оставете едно да се случи, спрете останалото“. Вриланд казва, че това изявление потвърждава убеждението му, че американското разузнаване е проникнало в мрежата Ал-Кайда и е провеждало собствена операция.
Американските власти се отнасят грубо към разказа на Вриланд, обявявайки, че той е просто дребен престъпник, който е освободен от военноморския флот заради незадоволително поведение през 1986 г. Неговото досие обаче е противоречиво и известна част от него изглежда изфабрикувана. Отричането от военен офицер чрез специални изказвания и изфабрикувано досие се нарича „натопяване на овцата“ и е честа практика в разузнаването през миналото.
Един вестник от Торонто обявява, че Вриланд е постъпил в американския Военноморски флот през 1984 г. и след това е постъпил в специална единица, действаща срещу контрабандисти на дрога. Интересното е, че една статия от 2 октомври 1986 г. в Los Angeles Times отбелязва Вриланд като несвързан с престъпниците свидетел в голям, свързан с кокаин арест от офицери от полицейското управление на Лос Анджелис, за които се знае, че са работили с агенти от американското разузнаване166.
„В миналото на Вриланд има много, което е спорно, неясно или и двете — коментира бившият офицер от полицейското управление на Лос Анджелис и изследовател Майкъл Рупърт, който пръв публикува версията на Вриланд. — Дори и при най-лошия сценарий обаче нищо в миналото му не обяснява как е успял да напише подробно предупреждение за атаките, преди те да са се случили, и защо разузнавателните служби на Канада и САЩ са пренебрегнали опитите да бъдат предупредени, докато Вриланд и неговите адвокати непрекъснато висят пред вратите им.“
Роко Галати, един от адвокатите на Вриланд, борещ се срещу заповедта за екстрадиция, казва на Toronto Star167: „Нито аз, нито г-н [Пол] Слански [друг адвокат на Вриланд] сме виждали нещо толкова неразбираемо фрустриращо, необяснимо и безотговорно абсурдно като позицията на Кралската канадска конна полиция, че те не се интересуват от преглеждане на информацията на г-н Вриланд.“
Версията на Вриланд за конкретно предупреждение от Русия печели допълнителна подкрепа, когато става ясно, че руският вестник „Известия“ разкрива в деня на атаката, 11/9, че специален пратеник на Руската разузнавателна служба се е срещнал със заместник-директор на ЦРУ и е предал документи и аудиозаписи, съдържащи телефонни разговори, пряко свързани с терористични атаки срещу Вашингтон и Ню Йорк.
Едно от най-странните неща, сочещи, че предварително се е знаело за атаките, идва под формата на регистрирани имена на домейни168 в Интернет.
Две изключително сугестивни имена на домейни: http://attackontwintowers.com169 и http://worldtradetowerattack.com170, са регистрирани повече от година преди атаките от 11 септември. Тъй като на регистрацията е позволено да изтече, никой не знае кой е регистрирал имената171.
166
http://www.fromthewildemess.eom/free/ww3/index.html#vree.80
167
Nick Pron, „Did This Man Predict 9–11? Strange Story of a Jailed Spy Unfolds in Toronto Court,“ Toronto Star (Feb. 5, 2002).
168
В Интернет — главен адрес на сайт. Конкретните страници се намират на основата на домейна, а компютрите в глобалната мрежа всъщност го търсят във вид на число, което се нарича IP адрес. Съответствието между домейните и IP адресите е нещо като телефонен указател, към който се обръщат милиони пъти на час всички машини. Главната директория или стъбло на тази база данни се поддържа върху 13 сървъра, повечето от които се намират в САЩ. Те са частна собственост, но правителството има право да ги контролира още от времето, когато Пентагонът пуска за публична употреба патента и спецификациите за Интернет. — Б.пр.
169
„Атака срещу кулите близнаци“. — Б.пр.
170
„Атака срещу кулите на Световния търговски център“. — Б.пр.
171
Jeff Johnson, „Internet Domain Names May Have Warned of Attacks,“ Cybercast News Seruice (Sept. 19, 2001); http://www.rniddleeastwire.com/atlarge/stories/20010919_3_meno.shtml.