Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Макар че това обвинение получава широко медийно внимание и убеждава обществеността във връзката на Мусауи с похитителите, New York Times от 22 май 2002 г. цитира министъра на транспорта Норман Минета като заявяващ, че това не е вярно. Тогава откъде се появи тази версия и защо такава погрешна информация получи толкова широко медийно отразяване? Колко други медийни репортажи за 11/9 не са верни?

„По принцип във ФБР не са вярвали, че Ал-Кайда има особено присъствие тук — обяснява координаторът по тероризма в Белия дом Кларк. — Това просто не е попило в цялата организация отвъд О’Нийл [и помощник-директора на антитерористичния отдел].“

През лятото на 2002 г. съветникът по националната сигурност на президента Клинтън Самюъл Р. Бъргър казва на съвместната комисия на Конгреса, че ФБР многократно са уверявали Белия дом на Клинтън, че организацията Ал-Кайда не е способна да организира удар на американска почва.

На 8 май 2002 г. предаването на CBS 60 Minutes II („60 минути II“) оповестява, че висш френски юрист и експерт по тероризма е изпратил доклад за френския гражданин Мусауи на ФБР седмици преди 11 септември.

Американските власти отричат в доклада да е имало нещо, което да ги постави нащрек. Един шеф от ФБР дори поставя под съмнение френския доклад, питайки колко мъже на име Закариас Мусауи трябва да живеят във Франция. Когато е информиран, че има само един, регистриран в Париж, висшият специален агент продължава да спъва всякакво действие. Междувременно адвокатите на ФБР отказват молба на техните агенти да претърсят компютъра и апартамента на Мусауи.

В резултат на това бездействие Мусауи просто е задържан145 по имиграционни обвинения до след 11/9, когато агенти на ФБР най-накрая успяват да осъществят обиска. Те откриват инкриминиращи финансови документи, свързващи Мусауи с Ал-Кайда, симулатори на полети и информация за селскостопански самолети146.

Мусауи, чието съдебно дело е отложено до началото на 2003 г., е известен като „двадесетия похитител“ въз основа на теорията, че той е трябвало да замени първоначалния „двадесети похитител“ Рамзи бин ал-Шибх, бивш съквартирант на Мохамед Ата, който бил изпратил 14 хиляди долара на Мусауи147. Ал-Шибх, който също не успява да получи входна виза за САЩ, е арестуван в Пакистан в края на септември 2002 г. Мусауи и ал-Шибх са единствените двама души в ареста, за които се вярва, че са директно включени в атаките от 11 септември.

Отчитайки френското гражданство на Мусауи, в юридическите и политическите кръгове бързо възниква спор за това, как да се изправи чужд гражданин в американски съд без особени доказателства, свързващи го директно с нечия смърт. Допълнително объркване настава през септември 2002 г., когато арабската телевизионна станция Ал-Джазира излъчва записи на единствения известен контакт между Мусауи и ал-Шибх. В друга размяна на имейли с ал-Шибх Ата използва фрази като: „Първият семестър започва след три седмици. Нищо не се е променило. Всичко е наред. Това лято със сигурност ще е горещо. Деветнадесет удостоверения за частни уроци и четири изпита.“ Това едва ли са думите, необходими за получаване на смъртното наказание, искано от федералните прокурори.