Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Купър нямаше защо да се прибира в къщи. Щом Винъс беше казала, че е изхвърлила дрехите му и е сменила бравите, той беше сигурен, че наистина го е направила.
След като си тръгна от дома на Лесли, той подкара направо към хотел „Бевърли Хилс“, където откри, че вече има резервирано бунгало. Винъс беше помислила за всичко.
Лесли го беше молила да остане — нещо, което той нямаше намерение да прави.
— Как е разбрала Винъс? — беше я попитал. — На кого си казала?
— На никого. Хората не са глупави. Виждали са ни заедно.
Той се беше разхождал из стаята, опитвайки се да разбере как са го разкрили.
— Ти искаше тя да разбере, нали? — беше настоял да знае.
— Не — беше упорствала тя. — Това е последното нещо, което съм искала.
— Е, все пак, Лесли, няма да е разумно да остана.
Очите й бяха пълни със сълзи.
— Но, Купър, аз имам нужда от тебе.
— За това трябваше да помислиш по-рано.
Беше напуснал дома й, обвинявайки се, че е бил толкова глупав. Единственото, за което можеше да мисли, беше как би могъл да оправи отношенията си с Винъс, защото истината беше, че той действително я обичаше.
След непробуден сън той се събуди късно и веднага се хвана за телефона. Обади се на обслужване по стаите и поръча бекон, яйца, портокалов сок, сладкиш и кафе — закуска, каквато Винъс никога не би позволила, защото винаги се хранеше здравословно.
Когато сервитьорът, който донесе закуската, влезе в бунгалото му, Купър го поздрави студено. Мъжът изглеждаше разговорлив, а той не беше в такова настроение.
— Ужасни новини за Лени Голдън — отбеляза сервитьорът, докато сервираше яйцата и бекона от чинията с капак, която ги запазваше топли. — Той често вечеряше тук. Ще липсва на всекиго.
— Какви новини? — попита Купър, премествайки стол към масата.
— Претърпял е много сериозна автомобилна катастрофа.
— Но е добре, нали?
— Колата, в която е бил, е паднала от една стръмнина.
— ДОБРЕ ЛИ Е ТОЙ?
— Не, господин Търнър. Той е… той е… мъртъв.
Купър поклати невярващо глава. Не и Лени. Не и неговият приятел Лени. Това не беше възможно.
— Къде го чу това? — попита той.
— Съобщават го по всички новини. Съжалявам, господин Търнър. Мислех, че знаете.
— Не — празно произнесе Купър. — Не, не знаех.
Алекс пристигна в офиса си късно и с махмурлук. Беше минало обяд и той беше в отвратително настроение. Всичко, което можеше да си спомни от предишната вечер, бяха нападките на майка му. Тя се държеше по този начин с него всеки път и това толкова го влудяваше, че не можеше да мисли нормално. Сега тя беше провалила и деня му, защото той беше пропуснал много важна среща с продуцента на филма си и с уредника на снимките; и двамата го бяха отписали за днес.
Той искаше да пийне едно. Толкова дълго беше устоявал на изкушението, но снощи беше наказан достатъчно.
— Добър ден, Алекс — поздрави го Лили, неговата асистентка, с очевидна неодобрителна нотка в гласа. — Или трябва да ти кажа „добър следобед“?
— Знам, знам — трябваше да съм тук в девет сутринта — изръмжа той. — Нещо се случи.
— Звънях у вас — отбеляза тя.
— Бях изключил телефона.
— Хмм…
Франс, другата му асистентка, му донесе чаша вдигащ пара черен чай.
— Изпий го — нареди тя сериозно. — По-късно ще ми благодариш.
Той едва се удържа да не събори всичко от бюрото си.
— Изпратете цветя на Тин Лий — промърмори той.
— Колко искаш да й изпратим? — пожела да научи Франс.
— Много — отговори той злобно. Бог знае през какво беше прекарал Тин Лий. Вероятно тя нямаше да иска да го види повече.
— Алекс — обади се Лили. — Чу ли новините за Лени Голдън, съпруга на Лъки Сантейнджело?
— Какви новини?
— Бил е на снимки. Станала е автомобилна катастрофа.
— Къде?
— В Корсика. Колата, с която е пътувал, е паднала от една стръмнина.
— Исусе! Кога се е случило това?
— По радиото казаха, че тази сутрин.
Алекс си спомни как Лъки му каза, че ще отиде да види Лени.
— Лъки с него ли е била? — попита той задъхано.
— Не знам — отговори Лили, правейки колеблив жест с ръка. — Не казаха…
Алекс подскочи.
— Свържи ме с Фреди.
Лили забърза към телефона.
— Веднага, Алекс.
Бриджит и Нона вървяха надолу по Медисън Авеню, смеейки се и разговаряйки непрекъснато за приема предната вечер и за невероятния фотосеанс с Люк.
Бриджит съзнаваше колко много й е липсвала приятелката й и колко беше хубаво да има Нона за свой импресарио. Те биха постигнали много нещо заедно, винаги си бяха носили късмет една на друга.