Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
А аз сияя
над съзвездието на Мечката голяма.
Ето, минавам по небето,
сред духовете посветени сядам.
Уви! Как слаб съм! Уви! Как слаб съм!
Краката ми се подчиняват, но чувствувам, че ми премалява!
Чувствувам се объркан
сред насилия и изстъпления развихрени,
които имат власт в света отвъден…
75 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ОТПРАВИШ КЪМ ХЕЛИОПОЛ И ЗА ДА ЗАЕМЕШ ТАМ МЯСТО
Свършено е. Преминах
на ширната земя по всички тайни кътчета.
Служителите — духове на Тот, които с ръце съединени
към слънцето отправят поздрав,
ми дадоха познанието тайнствено на органите вътрешни.
С него аз прониквам в дома, където
в саркофазите пречистени са мъртвите…
Ето, разбивам страшен проход
и в домовете на двата бога Ремрем и Ахесесеф пристигам.
Въвежда ме подир това в страната на мистериите пресвяти
и аз пред бог Кемкем се намирам.
Ръцете му, над мен протегнати, ме пазят.
Хебент, сестра му, майка му Сексект
повеля получават мен да подпомогнат.
На изток сложиха ме, там, гдето Ра се вдига всеки ден,
и като него аз в небето се издигам.
По всичките посоки го обхождам.
Аз дух съм с атрибутите божествени,
ето, пристигам пред това свещено място,
на пътя, по който Тот минава, то е разположено,
когато тръгва съперниците-богове да умиротворява,
които почват битката голяма.
Тогава той през Ра и Деп минава.
76 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ СМЕНЯ ФОРМАТА ПО ЖЕЛАНИЕ
Ето ме, към дома на владетеля на боговете бързам,
доведе ме дотук дух крилат.
Здравей, ти който рееш се в просторите небесни
и който обливаш в светлина сина на бялата корона!
Да може моята корона бяла да е под твоята закрила!
Да мога до тебе да живея!
Събрах и свързах
разпръснатите крайници на бога (ни) велик…
Сега от тях небесния си път създавам
и аз по този път вървя.
77 ГЛАВА
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА МЪРТВИЯ В ЗЛАТЕН СОКОЛ
Подобен на сокол от злато,
който излиза от яйцето си,
поемам в полет към небето.
Аз плувам по небето, на сокол голям подобен,
гърба на който с лакти четири се мери,
крилата му блестят като смарагди южни.
Поемам полет аз от саркофага, положен в лодката „Сектет“,
и моето сърце към източните планини отнасям,
(а) после спускам се, като летя към лодката „Манджит“.
Пред мен се появяват йерархиите божествени.
Дълбоко се покланям…,
като ме поздравяват с възгласи на радост.
Тогава аз, подобен на сокол от злато, с глава на феникс,
поемам полет към небето…
Наистина пред мене всеки ден е Ра
и думите ми слуша.
О, вие, древни богове, от Нут първородени!
Вижте! Аз седнах между вас!
Непоклатим и твърд съм.
Полята на блажените,
догдето взора ми достига, се разгръщат.
Те ще ме хранят,
Дух посветен, сред изобилието на полята
живея аз за радост на сърцето ми.
Бог Хепри на гърлото ми даде сила
и имам власт над силите на моя разум!
78 ГЛАВА
ЗЛАТНИЯТ СОКОЛ
Здравей, о, бог могъщи!
Ето че ти отиваш към Джеду
и освещаваш пътищата ми.
Докато аз на моето пътуване местата преминавам
и посещавам своите престоли,
бъди до мен,
ти обновявай и вдъхновявай съществото ми!
Направи страхът и ужасът да следват мойто име,
Да могат боговете в царството на мъртвите
от мен да се страхуват!
Те помежду си зарад мене да се бият
(и) нека този, който иска зло да ми направи,
до мене да не може да се приближи в царството на тъмнините,
където слабите души защита търсят и се крият.
Ето че боговете от свитата на Озирис,
се вслушват в словата ми…
О, богове, когато помежду си разговаряте,
пазете в тайна онова, което сте научили!
На никой недейте моите думи да откривате,
защото би могла Маат да ги дочуе…
Озирис сам чрез моята уста говори.
Ето, завърших моите пътувания.
На словото си според силата аз влизам и излизам.
Едно след друго превръщанията си наблюдавам,
от силата на моята душа създавани.
И затова, че имам власт върху нозете си,
налагам им сила и бързина в движенията,
защото равен на Озирис съм, владетеля на световете.
От мене се страхуват боговете в царството на мъртвите.
В домовете си те водят битка помежду си
заради мене.
Да обикалям аз със съществата там, които обикалят,
във властта си на владетел на живота
заемам там аз мястото си обичайно,
Изида пази ме със своята закрила.