Книга на мъртвите на древните египтяни

Ако покойният знае предходната глава, той ще може след смъртта да излезе към пълната светлина на деня; той не ще срещне пречки към вратите на подземния свят било като прониква в него, било като го напуска. Той ще може по свое желание да преминава през всичките превръщания. Той няма да умре. Душата му ще разцъфти. Освен това, ако той знае тази глава, ще бъде еднакво победоносен на земята и в отвъдното и той ще може да извършва всяко дело, за което е способно едно човешко същество, живеещо на земята. Наистина това е голям дар от боговете.

Това заклинание е намерено при царуването на владетеля Мен-Кау-Ра в град Хемену, под постамента на статуя на бог (Тот). То бе издълбано на железен блок и надписът украсен с истински лапис-лазули. Находката е намерена от престолонаследника Херутатаф по време на пътуването му на оглед по храмовете. Някой си Нехт, негов придружител, успял да му разкрие скрития смисъл. След това престолонаследникът, преценявайки голямата тайнственост, която се съдържа в надписа, каквото никое човешко око не го беше видяло преди това, показал надписа на фараона да го види. Този, който изрича това заклинание, трябва да бъде обредно чист. Той не трябва да е ял месо от полски животни, нито от риба, нито да е имал сношения с жени.

Да се направи бръмбар от камък, със злато по края и да се постави вътре в сърцето на покойния. Този амулет ще бъде за него отворът на устата. Да се маже с помадата „анти“, като се изрича магическата формула.