Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
На съществото си променям същината цяла,
а злите духове невидими противят се.
Ту в покой съм, ту в движение,
минавам най-високите предели на небето.
И разговарям с бога Кеб.
Владетелят на световете създава ми нектар божествен.
Наистина от мене се страхуват боговете в царството на мъртвите.
В домовете си те водят битка помежду си
заради мене.
Храна от птици и от риба заради мене подновяват.
Наистина аз дух съм измежду духовете посветени,
измежду славните тела.
По моя воля цикъла от превращения аз преминавам.
А междувременно в Джеду дойде и влезе този бог,
остави белег на душата ми и я направи божествена, безсмъртна,
и той разказва ти за моите пътувания в отвъдното, за моите намерения…
Наистина присъствието ми в царството на мъртвите объркване и ужас всява.
Боят се боговете и в домовете си се бият
заради мене,
защото дух съм посветен, едно от тези същества божествени,
от Тум в началото на световете сътворени;
едно от тези същества в окото му божествено,
които в растения цъфтящи се превръщат.
Тум кара ги с цикъла от превъплъщения да преминават
и съвършени и всесилни той ги прави
чрез техния живот в него.
Вижте! Сам той е в океана на небето,
докато хоризонта преминава,
разнасят се край него химни,
благоговение и страх
обхващат боговете и духовете просветени
около него.
Една от змиите съм наистина
От окото божествено на владетеля единствен във времената древни сътворени.
Изида, тя живот даде на Хор!
Тя там не беше още, когато вече съществувах,
а от тогава аз нараснах, остарях
сред светещите същества небесни,
които в лоното на Тум напредваха с мене.
Ето, аз увенчан съм за сокол божествен.
Аз ставам славно тяло — Саху,
какъвто Хор е в душата си,
та аз да мога в царството на мъртвите да ида,
да встъпя във владение на областта на Озирис.
И ето, богът с глава на лъв двуглав,
в храма на короната Неммес надзорник,
но в тайно място, който е, ми казва:
„Да тръгнеш, можеш! Мини ти най-далечните предели на небето.
Тъй както, станал Хор,
ти придобил си тялото славно «Саху»,
така и била ти е присъдена короната Неммес71!
Наистина до крайните предели на небето могъщата ти дума стига.“
Аз встъпвам във владение на атрибутите божествени на Хор, те са на Озирис в царството на мъртвите…
Ето, за мен повтаря Хор свещените слова,
в деня на погребението за баща му казани…
„Направи така, че богът с глава на лъв двуглав
да ти даде короната Неммес, която пази,
та ти да можеш пътищата на небето да преминеш
и видиш онова, което съществува
до най-далечните страни на хоризонта.
От тебе боговете на Дуат да се страхуват
да влизат в бой в домовете си заради тебе“!
И всички божества,
които в светилището на единствения бог са пратени,
след като тези думи чуха,
дълбоко се поклониха…
Здравей, о, ти, който, към мен когато идваш,
високо рееш се над гроба ми.
Заради мене зная,
че богът-лъв корона е на теб обрекъл.
Знай, аз също рея се
над гроба си високо,
че бог Иахд за мене е подготвил всички пътища
и богът-лъв постави корона на главата ми.
Ти дреха от пера ми дай!
Ето, от нея силно става сърцето ми
чрез моя стълб гръбначен и силата ми всемогъща
наистина, пред Шу достигнал, прогонен няма аз да бъда,
с моя брат, доброто същество, мир ще скрепя.
На двете Ураеи носителят благословен да бъде.
Ето, познавам пътищата на небето!
Диханията му в ритъма на моите гърди живеят.
С бяс изпълнен, злият дух с главата на бик не ще ме спре.
Напред вървя аз към местата,
където в пространствата всевечни
навсякъде откриват се следите
от рухването на световете.
Отведоха ме след това в царството на мрака,
там, гдето мъките на Аменти царуват.
Здравей, Озирис!
Аз прекосявам всеки ден дома на бога-лъв,
оттам достигам дома на Изида.
Достоен съм и съм подготвен
да присъствувам — учител в тайнството на мистериите.
Да можеха на тайния обред да ме допуснат!
Да можех мистерията на божественото раждане да съзерцавам!
Ето, със славното си тяло
облича Хор моите крайници
и моята душа е свързана с душата му.
Аз виждам онова, което вътре в него става,
свещените слова когато аз изричам
пред портите на слънцето пламтящи.
Трепери той, звънти и ехо се долавя,
защото аз приемник на Озирис съм посочен,
наследник негов в царството на мъртвите.
Наистина аз Хор съм сред боговете посветени,
на неговата диадема господар, на неговата светлина владетел.
71
Неммес — става дума за величието и властта на фараона — олицетворение на силата.