Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
Един от най-богатите търговци на недвижими имоти от Сейнт Луис беше предложил на Питър земя и средства да построи собствена църква.
Младият свещеник отказал. Смятал, че мисията му е да пътува и да помага на хората. Непрекъснато отхвърляше всякакви връзки с организираната религия, макар че беше католик. Ватиканът запазваше мълчание по въпроса. Опитите да интервюират или папата, или представителите на Кардиналската колегия, получаваха стандартния отговор „Без коментар“.
Тарджено се усмихна. Какво правеха онези глупаци в Рим? Момченцето им обикаляше Америка и се правеше на Господ, а те си мълчаха. Ако беше журналист, Тарджено би се усъмнил. Въпреки това вестниците, списанията и телевизията обръщаха малко внимание на този любопитен факт.
Когато стигна в града, се настани в „Холидей Ин“ и веднага се обади на отец Франческо в Рим. Телефонът иззвъня много пъти, преди жилавият дърт негодник да вдигне.
Какво искаш, Тарджено? Как разбра, че съм аз? — изсмя се Тарджено.
Кой друг може да се обажда в този безбожен час? Мислех, че е подходящ за такъв безбожник като теб ухили се Тарджено. Добре, какво искаш?
— Аз ли? Нали ти ме нае да ти съобщавам информация?
— Ако имаш да докладваш нещо, казвай!
— И аз имам същото предвид. Нужен ли съм ви, след като медиите му отделят толкова голямо внимание?
— Ако вярвах в почтеността на американските медии, щях да те отстраня незабавно. Ала се двоумя. Другите мислят, че трябва да продължиш.
— Е, и какво да правя?
— Ако искаш да се откажеш, можеш да се прибереш веднага. Донеси ми подробен доклад и кажи хонорара си.
Решихме, че не го искаме в Рим — поне засега.
— Това е ясно. Но защо?
— В пророчествата пише, че последният папа ще дойде отвъд Голямата вода.
— А, да — ухили се Тарджено. — Тогава всичко ще съвпадне, нали?
— Да.
Франческо явно беше доволен от себе си. Тарджено реши да се възползва от доброто му настроение. Имаше няколко въпроса.
— Ако Питър Каренца е клониран от кръвта по Свещената плащаница, тогава какво мислиш за разкритията на независимите изследователи през 1988?
— Имаш предвид Папската комисия ли?
— Все едно как го наричате там. Вани, седем независими научни агенции са изследвали плата по въглеродния метод. Заявили са — при това с папската благословия, че платното датира едва от четиринайсети век. Свещената плащаница е фалшификат.
Джовани се изсмя тихо.
— Учудваш ме, Тарджено. Ти, който се гордееш, че долавяш и най-малките подробности.
— Давай. Образовай ме. Накарай ме да се почувствам глупак — ако можеш.
— Добре, слушай тогава — каза свещеникът. — Учените имат право — платното е само на седемстотин години.
Обаче твърдят, че и отпечатъкът върху него е на същата възраст.
— А не е ли така?
Джовани се засмя — твърде театрално и зловещо.
— Оригиналната Свещена плащаница е нещо повече от реликва. Тя е физическото превъплъщение на Тялото и Кръвта на Иисус. Символ на Светото Тайнство, превърнат в реалност. Свещената плащаница е била и си остава Тялото и Кръвта на Иисус. Тъканта съдържа молекулярни елементи и от двете.
— Но платът е от четиринайсети век, следователно отпечатъкът трябва да е бил пренесен от оригиналната плащаница върху друга…
— Ах, колко си умен! Нищо чудно, че толкова дълго съумяваш да запазиш живота си.
— Но как и от кого? Дори със съвременните методи.
Франческо се изсмя на глас.
— Да не мислиш, че съвременните методи са по-добри от инженерните подвизи и уменията за мумифициране на древните египтяни? От астрономическите познания на древнокелтските жреци?
— Разбирам какво искаш да кажеш. Продължавай.
— Всъщност няма какво толкова да ти обяснявам. Първият папа създаде Ордена на Плащаницата, тайна организация, чиято цел е запазването на Свещената плащаница.
В началото на четиринайсети век платът започва да се разпада. Монасите от „Белле Кастро“, манастир в Падуа, прочути с успешните си алхимични опити, изучили тайните на древните египтяни и измислили начин да пренесат веществото и отпечатъка от оригиналната плащаница върху друго парче плат.
Толкова ли било просто?
— Да, макар че „просто“ не е най-подходящата дума.
— А ти и старите ти приятелчета несъмнено сте членове на il Ordine, нали?
— Тарджено, ти си гений! — изсмя се отново свещеникът.
Всъщност онова, което бе разкрил старият йезуит, не беше изненада за Тарджено. Ватиканът и католическата църква бяха пълни с тайни ордени и организации.