Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
За броени дни броят на новозаписалите се в армията, при това все римски граждани, достигна цифрата 20 480… Но Марий не престана да набира хора.
— Като ти дават, еж, кат те гонят, беж — говореше той на Сула. — Метел имаше шест легиона под ръка. Не виждам защо и аз да нямам шест. Тъй и тъй държавата ще плаща за всичко! Освен това, ако се вярва на Скавър, подобно нещо няма да се случи втори път, затова предчувствам, че и за Рим ще е добре още отсега да сформираме два легиона в повече. Предвиждам, че бойните действия няма да се разгърнат на широк фронт, та затова колкото повече войници успеем да обучим и екипираме, толкова по-голям резерв ще имаме за в бъдеще. Най-хубавото е, че всичките шест легиона ще са съставени изключително от римски граждани, без никакви италийски съюзници. Което означава, че италийските пролетарии ще почакат някоя и друга година, докато ни се наложи наистина да прибягваме до услугите им.
Всичко вървеше по план, което, както отбеляза Сула, не беше никак изненадващо, след като в палатката на командващия бе не друг, а самият Гай Марий. В края на март Авъл Манлий вече беше вдигнал платната и плаваше от Неапол към Утика. Корабите му бяха пълни с товарни мулета, с балисти, катапулти, с оръжие, провизии и всичко останало, без което една армия не би могла да победи. В момента, в който той слезе на брега в Утика, корабите се обърнаха и се прибраха в Неапол, където вече чакаха Гай Марий и два от легионите му. Сула остана в Италия, за да се заеме с организирането и екипирането на останалите четири легиона и да намери конница. В края на краищата се наложи да отиде до Италийска Галия, в областите на север от река Пад, където нае великолепни бойци — ездачи от гало-келтски произход.
Освен че се състоеше от пролетарии, армията на Марий се отличаваше и с други нововъведения. Защото бедняците представляваха по принцип огромна маса хора, но без военна подготовка, та затова и всички се показваха еднакво неграмотни относно уредбата на легиона. Това само развърза още повече ръцете на Марий — след като никой от войниците не можеше да разбере в какво се състоят въведените от него промени, никой нямаше да протестира срещу тях. От дълги години основната тактическа единица в римската армия, тъй наречената „манипула“, се оказваше твърде малка и слаба, за да се справя с огромните, недисциплинирани тълпи, с които все по-често се налагаше да се сражават легионите; затова постепенно манипулата се изместваше от три пъти по-голямата от нея кохорта. И все пак, досега никой не бе посмял официално да прегрупира легионите в кохорти, вместо в манипули, нито да реструктурира състава на центурионите въз основа на кохортите вместо на манипулите. Но Гай Марий го стори, като въведе реформата още през пролетта и лятото на своето първо консулство. Манипулата практически престана да съществува, освен за паради — кохортата я измести напълно.
Обаче със сформирането на подобна армия, съставена изцяло от пролетарии, възникнаха и неочаквани спънки. Докато традиционните римски войници бяха в голямата си част грамотни и не изпитваха трудности да разпознават флагове, числа, букви и символи, то Мариевите избраници се оказаха масово неграмотни. Сула въведе цяла програма, според която във всяка единица от по осем души — осем души, които постоянно съжителстваха заедно и решаваха заедно битовите си проблеми, — трябваше да има поне един, който да знае да чете и пише; той получаваше командването на тази бойна единица, но в замяна на това се задължаваше да учи другарите си да разпознават буквите и числата, воинските символи и знамена, а по възможност да ги научи да четат и пишат. Но прогресът в това отношение беше бавен; до падането на първите зимни дъждове в Африка, които щяха да прекратят бойните действия, в Мариевата армия малцина можеха да се нарекат грамотни.
Самият Марий измисли ново, твърде просто, но действащо крайно емоционално, свързващо звено за всеки един легион. С негова помощ разчиташе да вдъхне у войниците си суеверна вяра и почит към самия легион. Това свързващо звено беше красивият сребърен орел, гордо разперил криле, който всеки легион получи заедно с прът, също обкован със сребро; орелът трябваше да бъде носен от т.нар. аквилифер, войника, когото, всички в легиона смятаха за най-достоен за сребърната броня и лъвската кожа. Орелът, според Марий, представляваше за целия легион въплъщение на самия Рим и всеки войник бе длъжен да положи клетва, че по-скоро ще умре, отколкото да го остави да попадне в ръцете на врага.