Нинджа срещу Плаващия град (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нинджа срещу Плаващия град (Част II)». Краткое содержание книги:
При търсенето на местонахождението на Плаващия град Линеър и приятелят му Лю Кроукър бавно и болезнено проникват в мрежата на зловещ заговор, пуснал своите пипала от врящите задни улички на Сайгон чак до висшите ешелони на властта във Вашингтон и Токио…
Прекосявайки кървавата линия, разделяща доброто от злото, секса от смъртта и любовта от предателството, двамата приятели наближават до развръзка, която ще ви остави без дъх!
Оками хвърли няколко соеви бонбончета в устата си и бавно започна да ги смуче. По-добре да прекалява със захар вместо с алкохол, каза си той. Полковникът отдавна знаеше за страстта му към чашката, единствената му забележка беше, че алкохолът бавно ще го убие…
— Довечера ще се срещна с Каеда — промълви той. — Да му дам ли зелена светлина?
— По-добре да изчакаш, докато разменя една-две думи с Катцуодо Козо — внезапно се изметна полковникът.
— Но защо?
— Искам да бъда сигурен, че нямаме друг начин, освен неговото премахване.
Оками налапа още няколко бонбончета и сви рамене.
— Може би така ще е още по-добре… Катцуодо мрази всички европейци и несъмнено ще потвърди присъдата със собствената си уста.
На другия ден следобед полковникът се появи лично в дома на Катцуодо Козо. Той представляваше внушително имение с високи стени в покрайнините на Токио. Във вътрешността му имаше четири сгради. Козо живееше в най-голямата от тях заедно със семейството си, останалите бяха за охраната, съветниците и двете му омъжени сестри.
Оябунът го остави да чака в преддверието почти цял час, не му предложиха дори да седне. Това беше непростима проява на невъзпитание, но гостът беше чужденец и Козо очевидно държеше да му демонстрира своето презрение.
Линеър обаче запази пълно спокойствие. Беше свикнал на подобно отношение от японци, които или изобщо не го познаваха, или обратно — познаваха го прекалено добре. Прекара по-голямата част от времето си до прозореца, очите му внимателно оглеждаха имението, умът му се опитваше да прецени богатството на домакина, а оттам и влиянието му върху клана Ямаучи.
Вече от доста време насам този клан му създаваше проблеми. Подобно на големите фамилни концерни „дзайбацу“, действали в предвоенна Япония, кланът Ямаучи се стремеше към постоянна експанзия, шефовете му правеха всичко възможно, за да заграбят нови територии. Оябуните, оглавявали тази престъпна организация, се отличаваха с изключителна самоувереност и открита арогантност, алчността им беше направо пословична. В продължение на десетилетия провеждаха политика на сепарационизъм, правеха всичко възможно да се оградят с непристъпни стени. Това водеше до опасното чувство за безнаказаност у по-голямата част от нейните членове.
— Търсите слабото ми място, нали?
Полковникът се обърна и се оказа лице в лице с Катцуодо Козо. Оябунът беше слаб мъж с дълбоки бръчки, очите му бяха неестествено блестящи, като на човек с пристъп на маларична треска.
— Говорите като истински феодал — усмихна се с лека изненада Линеър. Може би не трябваше да започва разговора по подобен начин, но всъщност беше убеден, че подходът няма да има никакво значение.
— Аз не съм древен феодал и нямам самурайска армия — отвърна с достойнство Козо и изпъна гръбнак. — Нямам благородническа кръв в жилите си, сам съм постигнал всичко в този живот. — Свали чехлите си и нахлузи подпетени обувки, които вероятно използваше в градината и преддверието на дома си. — Позициите ми нямат особено значение за широката публика, положението ми може да бъде сравнено с това на човек, който притежава краден шедьовър. Мога да му се наслаждавам само в тесен кръг от истински приятели…
— Нима очаквате нещо друго? — вдигна вежди полковникът. — Та вие сте престъпник!
Дълбоките бръчки по голия череп на Козо се смекчиха в нещо като усмивка.
— Поправете ме, ако греша — рече. — Но нима сред вашите най-близки приятели няма престъпници?
— Службата ми изисква да поддържам връзки с представители на всички слоеве от японското общество.
Катцуодо кимна в знак на съгласие.
— Все пак ми се струва, че храните доста топли чувства към представителите на престъпния свят — подхвърли той.
Вече беше ясно, че няма никакво намерение да го покани, разговорът очевидно щеше да се води тук, на ничията земя, отделяща непристъпните покои на оябуна от външния свят.
— Работата ми с Оками-сан едва ли ви засяга — тръсна глава полковникът.
— Така ли наричате интригите, които плетете с този тип? — оголи пожълтелите си зъби Козо. — Срам ме е, че представител на Якудза поддържа контакти с Окупационните власти! Направо ми се повдига, като ви гледам, затова ще ви помоля незабавно да си тръгнете! Иначе не отговарям за последиците!
— Последици няма да има — хладно отвърна полковникът.