Нинджа срещу Плаващия град (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нинджа срещу Плаващия град (Част II)». Краткое содержание книги:
При търсенето на местонахождението на Плаващия град Линеър и приятелят му Лю Кроукър бавно и болезнено проникват в мрежата на зловещ заговор, пуснал своите пипала от врящите задни улички на Сайгон чак до висшите ешелони на властта във Вашингтон и Токио…
Прекосявайки кървавата линия, разделяща доброто от злото, секса от смъртта и любовта от предателството, двамата приятели наближават до развръзка, която ще ви остави без дъх!
Оками откри, че е неподготвен за откритата неучтивост на Ивануши, но я прие като добър урок. Защото знаеше, че най-важното е да разбере какво кара подобни хора да вярват в химерите на социализма, които са обречени при всички обществени системи и във всички страни. Човешкото поведение се определя от седемте смъртни гряха, над тях могат да се издигнат единствено светците и аскетите. С уговорката, че преобладаващата част от тях са си чисти измамници. Хората са дълбоко свързани с територията, на която живеят, тази връзка е вкоренена у тях толкова дълбоко, колкото нуждата от въздух и вода. Влияние, статус, могъщество — всичко това се корени в земята, на която расте и се развива човешкият индивид. А стремежът към разширяване на тази земя от страна на индивидите, които неизбежно придобиват власт над масата, е главната причина за войните, съпътстващи неизбежно историята на човечеството.
— Както сам виждаш, ние нямаме нищо — промърмори Ивануши. — И имаме нужда от всичко…
Ето това е простата дефиниция на хората, които живеят в лишения, помисли си Оками. Те превръщат своята бедност в щит и камшик, стремят се от нищо да направят нещо… Този стремеж съвсем не му беше чужд, просто защото като член на Якудза той отлично знаеше какво представлява липсата на статус в човешкото общество. Престижът, до който се беше добрал в своите кръгове, също беше създаден от нищо…
— Може би правителството няма представа за вашето състояние — рече на глас той.
— На правителството не му пука — отвърна Ивануши. — То е създадено да смуче от такива като нас и се справя отлично. Тази негова дейност би останала незабелязана по време на икономически растеж, защото тогава има храна за всички. Но днес, когато над страната е надвиснал Дамоклевият меч на глада и безработицата, всички виждат ненаситната алчност на хората по върховете.
— Говориш като католик.
— Чел съм някои католически книги, жена ми се увличаше по тях. Но какво от това? Няма Бог на този грешен свят. Огледай се и ми кажи къде го виждаш?
Говори като истински комунист, помисли си Оками. Удоволствието ще бъде пълно.
— Ясно е, че ние двамата с теб няма да станем близки приятели — промърмори той. — Затова предлагам да си сключим сделката и всеки да си върви по пътя.
— Съгласен съм. Какво ще кажеш за довечера?
— Не съм много сигурен, имам една среща…
Ивануши изглеждаше объркан и не знаеше какво да каже.
— Добре, довечера — великодушно се съгласи Оками, извади лист хартия и надраска някакъв адрес. — Ела на това място в полунощ.
Точно в дванадесет Ивануши се появи в игралната зала. Тя беше собственост на Якудза, а по-точно на самия Оками. Но хората на Ивануши не можеха да го знаят, тъй като тайната се пазеше добре. За нея знаеха само полковникът и няколко доверени лица от средите на Якудза. Оками играеше „карута“ на високи ставки и непрекъснато губеше. Само в присъствието на Ивануши загубите му надхвърлиха еквивалента на десет хиляди американски долара, после между него и собственика избухна спор относно начина и времето за връщане на дълга. Сърцето на Ивануши радостно потръпна, когато разбра, че Оками не е в състояние да плати. Точно такива хора му трябваха, примката вече беше нахлузена на шията на този бандит.
— Май на теб ти трябват повече пари, отколкото на мен — отбеляза той, когато двамата се озоваха на улицата.
— Ще се оправя! — троснато отвърна Оками. — Винаги съм намирал начин да си плащам борчовете!
— Защото си Якудза, нали? Защото разполагаш с власт?
— С власт разполага оябунът — изръмжа Оками. — Аз съм дребна риба…
— Ето това се нарича признание! — извика Ивануши. — Значи и престъпниците усещат несправедливостите на днешното общество!
Оками не му се изсмя в лицето само защото умееше да се владее добре.
Ивануши се замисли, после бавно вдигна глава:
— Какво ще кажеш, ако ти предложа погасяване на дълговете и известна сума в брой, за да можеш отново да играеш?
Оками го изгледа с открито недоверие.
— Какво приказваш? — направи се на учуден той. — С тези пари можеш цяла година да си храниш семейството!
— Парите са илюзия, също като властта — отвърна с чувство на превъзходство Ивануши. — Важно е бъдещето на човечеството! Ти си капиталист и това те прави обречен като всички останали. А моята съдба е друга — аз ще бъда един от тези, които ще помогнат за създаването на безкласово общество!
— Как? Като ми платиш дълговете?
— Срещу тази услуга ти ще ме информираш за всичко, което става в щаба на Окупационната армия, особено ако има връзка с генералите престъпници — погледнато в очите Ивануши. — За целта трябва да си в постоянен контакт с онзи адютант Донахю…