Нинджа срещу Плаващия град (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нинджа срещу Плаващия град (Част II)». Краткое содержание книги:
При търсенето на местонахождението на Плаващия град Линеър и приятелят му Лю Кроукър бавно и болезнено проникват в мрежата на зловещ заговор, пуснал своите пипала от врящите задни улички на Сайгон чак до висшите ешелони на властта във Вашингтон и Токио…
Прекосявайки кървавата линия, разделяща доброто от злото, секса от смъртта и любовта от предателството, двамата приятели наближават до развръзка, която ще ви остави без дъх!
Стигнаха брега на реката, която се извиваше като огромна, ленива боа върху раменете на дръзка жена. Тази жена беше Токио — изнасилена, обезобразена, гладна… Но изправена и горда, бързо възстановяваща се от раните си.
— Най-сериозни затруднения ще имаме с Катцуодо — промълви Оками, облегна се на железния парапет и насочи поглед към мръснокафявите води. — Той е яростен противник на всякакви контакти на Якудза с американците. Дълбоко е убеден, че Окупационната армия ни използва за мръсната работа — онази, която американците не искат да вършат сами…
— И донякъде е прав. Но само донякъде. Защото Якудза се страхува от комунистическата зараза точно толкова, колкото и американците. Какво толкова ще стане, ако счупят няколко глави на обществено място от чуждо име? И тъй, и тъй го правят, само че сега ще получат и хонорар…
— Няма защо да се тревожиш от мнението на Катцуодо — изръмжа Оками. — Той е оябун на клана Ямаучи и се страхува от мен, защото именно аз го издигнах на този пост. Сега разбирам, че това е било грешка. Защото Катцуодо използва проблема, за да провери настроенията в Якудза. Кой от оябуните ме подкрепя, кой би застанал на негова страна… В хода на този процес подклажда стари вражди между отделните кланове, крайната му цел е организацията да си остане в изолация. Подобно поведение повече не можем да търпим. Имам чувството, че сме в положението, в което е била страната в края на XVI век, непосредствено преди Йеасу Токугава да бъде обявен за шогун… Май и днес ни трябва един шогун с желязна воля, на когото всички да се подчинят…
— Интересна идея, приятелю — каза полковникът и дръпна от лулата си. — Не виждам обаче човек, който да е подходящ за тази роля… Поне засега… — издуха облаче дим и загледа как синкавите струи бавно се разтварят във въздуха. — Но в бъдеще, кой знае… — изглеждаше наистина заинтригуван: — Знаеш ли, дори слуховете за такъв човек ще обединят Якудза и ще повдигнат авторитета й… А това може да ни донесе огромна полза…
Оками отново се възхити от способността на полковника да вижда добрите и лошите страни на всяка, дори и най-простичката, идея. Сякаш беше древен магьосник, превръщащ сламата в жито само с едно махане на ръка.
Полковникът обърна лулата си с чашката надолу и я изчука на железния парапет.
— Това е храна за размисъл, но сега трябва да се обърнем към по-непосредствените задачи.
— Катцуодо трябва да бъде окончателно отстранен — заяви Оками. — И Токино Каеда ще направи точно това. Вече ме запозна с плана си, изглежда ми абсолютно сигурен… Оябунът не умее да плува… Това се пази в строга тайна, но като доверено лице Каеда, разбира се, я знае… Точно след една седмица трупът на Катцуодо ще изплува от водите на Сумида. Тогава вече можем да се заемем сериозно с Уилоубай и неговата шапка военнопрестъпници…
Полковникът мълчаливо кимна с глава, ръцете му бяха заети да пълнят лулата. Оками го наблюдаваше под око и напразно се питаше какви мисли се въртят в забележителния му мозък. Отдавна се беше отказал от опитите да бъде в крак с този мозък, беше абсолютно убеден, че ако Денис Линеър се беше посветил на шаха, днес положително би бил един от най-добрите гросмайстори в света. Мислите му тичаха стремително напред, очертаваха такива неочаквани перспективи, че Оками често имаше пристъпи на световъртеж. От Линеър той беше научил далеч повече, отколкото от всичките си учители, покровители и сенсеи, взети заедно. Полковникът притежаваше необикновената дарба да вижда живота като едно органично цяло, съдържащо в себе си огромното разнообразие на дребни и на пръв поглед дори незначителни случки и събития… И това негово качество го доближаваше до простата и вечна истина за живота, проповядвана от шинтоизма.
Беше прям, на моменти дори груб човек. Но думите му винаги бяха точни и премерени, като хранителната дажба на затворник. Поемаше върху плещите си тежестта на новия свят, в душата му пламтеше желанието този свят да бъде по-добър и по-справедлив. Защото полковник Линеър беше човек, който умее да превръща мечтите в действителност. А мечтите му за бъдещето на Япония бяха прекрасни, в съзнанието на Оками се очертаваше една приказна картина, в която неговата организация играе важна роля и разширява влиянието си като вълните в океана, все по-надалеч и по-надалеч…