![Ден нула [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/1/den-nula-calibre-1-48-0-download.jpg)
Ден нула [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден нула [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
— Да — кимна Рийд. — Така пишеше.
Пулър умишлено замълча. Искаше мъжът насреща му да си представи пратката. Човешкият ум е странна машинка. Дай му достатъчно време, и той непременно ще ти поднесе нещо неочаквано.
Очите на Рийд леко се разшириха.
— На пратката имаше щемпел R — каза той.
— Препоръчана?
— Да, поща, която се доставя само срещу подпис. — Ръцете му се плъзнаха по покривката и опряха в празната чиния. Вече не изглеждаше безнадежден, а по-скоро мобилизиран. Вероятно за пръв път от години, каза си Пулър.
— Може ли да не е била предназначена за Халвърсън, а само адресирана до тях? — подхвърли той. — Нямаше ли и друго име в скоби, например Рейнолдс? Единствено те са обитавали тази къща.
Рийд вдигна очи към тавана и се замисли. Пулър зачака търпеливо. Сега не биваше да нарушава концентрацията му. Отпи глътка от чашата си и се намръщи. Кафето му отдавна беше изстинало. Той бавно огледа масите. Повече от половината глави бяха обърнати към тях.
Дори не помръдна, когато видя момчето с татуировката. Дики Строс седеше в противоположния край на салона. Беше в компанията на изключително едър мъж, който носеше риза с дълги ръкави, покриващи евентуалните татуировки. И двамата го наблюдаваха, макар и прикрито. Тоя Дики май отдавна е забравил всичко научено в армията, рече си Пулър и отново се обърна към Рийд, който го гледаше втренчено.
— Не мога да си спомня — извинително промълви той. — Съжалявам. Но онова R си го спомням съвсем ясно.
— Добре, няма значение. Кажете ми нещо за пакета. Голям, малък?
— Беше с размерите на стандартен лист хартия.
— Ясно. А спомняте ли си името на подателя или мястото, откъдето е бил изпратен?
— В момента не, но може би ще успея да разбера.
Пулър извади визитката си и я плъзна по масата.
— Можете да се свържете с мен на всеки от тези телефони или имейли — поясни той, замълча за миг, после попита: — А помните ли какво се случи с пратката, когато побягнахте?
Рийд извърна глава от чинията пред себе си. Изражението му беше такова, сякаш всеки момент щеше да повърне.
— Ами… Трябва да съм я изпуснал някъде…
— В къщата? Навън? Сигурен ли сте, че не е в пощенската кола?
— Не е в нея — поклати глава Рийд, замисли се за момент и добави: — Трябва да е останала в къщата. Спомням си, че когато побягнах, тя вече не беше в ръцете ми. Да, спомням си го съвсем ясно.
— Добре. Все ще изскочи отнякъде. Нещо друго да кажете?
— Не знам. В смисъл, че никога досега не ми се е случвало такова нещо. Не мога да преценя кое е важно и кое не.
— А да сте забелязали нещо необичайно в насрещната къща?
— Къщата на Тредуел?
— Да. Живял е там с Моли Битнър. Познавате ли ги? — В доклада на Коул беше отбелязано изявлението на пощальона, че не познава лично никого в квартала, но Пулър искаше да го чуе със собствените си уши.
— Не — поклати глава Рийд. — Знам го само по име, защото все пак съм пощальон. Получава куп списания за мотоциклети. Има харли, което паркира отпред.
Пулър се размърда в стола си. Не можеше да определи дали човекът насреща му вече е научил за смъртта на Тредуел и Битнър.
— Нещо друго? — попита той.
— Нищо необичайно. Искам да кажа, че аз просто доставям пощата. Проверявам адреса, пускам я в кутията и си тръгвам.
— Разбирам, мистър Рийд. Благодаря, че ми отделихте от времето си. — Той потупа с показалец визитката на масата. — Моля да ми се обадите, когато научите името на изпращача.
Пулър се изправи, а Рийд вдигна глава.
— Светът е пълен с лоши хора — промърмори той.
— Май сте прав, сър.
— Знам го отличен опит.
Пулър спря поглед върху лицето му и зачака.
— Да, знам го от личен опит — повтори Рийд, разкриви устни и с усилие добави: — У дома имам една такава!
Минута по-късно Пулър беше навън. Дики Строс и едрият му приятел го последваха, както и очакваше.
27
Пулър раздрънка връзката ключове в джоба си, облегна се на колата и зачака.
Дики и приятелят му спряха на няколко крачки.
— С какво мога да ви услужа? — попита Пулър.
— Не беше УР, не съм разжалван — подхвърли Дики.
— Хубаво, че ми казваш. Знаеш, че няколко почуквания по клавиатурата са достатъчни, за да направя справка в централния армейски архив. Какво беше всъщност?
— Раздяла по взаимно съгласие.
— Защо?
Дики погледна приятеля си, който не откъсваше очи от лицето на Пулър.
— Лично е. И нямаше нищо лошо.
— Освен това не е твоя работа, по дяволите! — добави горилата.
— И така, с какво мога да ви помогна? — повтори Пулър.
— Чух, че Ерик Тредуел е убит.
— Познаваш ли го?
— Да.