Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
— И какво стана с нея? — запита Чарли.
— Разходите по делото я разориха. Пръсна по-голямата част от парите си, но спаси Робер от затвора, а останалите глътнаха адвокатите. Принуди се да продаде къщичката си, главната й опора за прилично съществуване според общественото й положение, а след това се наложи и да заложи пенсията си. Тя открай време си беше добра готвачка и постъпи като домакиня при един американец.
— Често ли се виждахте с нея?
— Не. А и защо? Нищо вече не ни свързва. Тя престана да се интересува от мене, след като вече нищо не можеше да очаква от мене по отношение на влиянието ми върху Робер.
Лидия продължи да му разказва за семейния си живот. За нея било голяма радост да си има свой собствен дом и цяло блаженство да не бъде принудена всяка заран да отива на работа. Тя скоро открила, че нямали твърде много пари, но в сравнение с онова, което била привикнала, сега живеела в охолство. Робер се държал с нея очарователно, затова било лесно да се разбира с него, макар че обичал да я кара все да му прислужва, но тя толкова силно го обичала, че за нея било цяло щастие да му шета. Той бил весел, с дързък нехаен цинизъм, та я разсмивал, а жизнената му сила просто бликала от него. Щедростта му граничела с престъпност, особено като се имало предвид в каква беднотия живеели. Подарил й една златна гривна и един несесер на стойност най-малко две хиляди франка, също и една дамска чанта от крокодилска кожа. Учудила се, когато в едно от отделенията на чантата намерила една трамвайна карта, а когато запитала Робер как е попаднала тази карта там, той се разсмял. Казал й, че е купил чантата от една госпожица, която загубила много пари при надбягванията. Нейният любовник току-що й подарил чантата, а и толкова ниска цена му предложили, че не могъл да устои и купил чантата. Понякога я завеждал на театър, а оттам отивали в Монмартър да танцуват. Когато поискала да знае откъде взема пари за такъв разкош, той й отговорил весело, че светът бил пълен с глупаци, а умните хора трябвало сегиз-тогиз да докопват по нещичко от благата на живота. Но тези си разходи криели от мадам Берже.