Прокълната нощ

– Няма. Няма. – Той искаше повече от всичко да отнеме болката от нея и да я прехвърли в себе си. Какво беше още малко страдание за него? Нищо. Но Ашлин беше… Какво? Мадокс нямаше отговор за това.

Тя изстена, стисна корема си, претърколи се на една страна и се сви на кълбо. Мадокс използва свободната си ръка, за да прибере косата ù зад все още мокрото ù ухо.

– Мога ли да направя още нещо?

– Не знам. – Тя го гледаше с изцъклен поглед. – Ще… умра ли?

– Не! – Той нямаше намерение да вика, но отрицанието се изтръгна от него. – Не – повтори той по-нежно. – Вината е моя и аз няма да те оставя.

– Нарочно ли?

– Никога.

– Тогава защо? – Тя вдиша. Отново изстена.

– Случайно – каза той. – Това вино не е предназначено за твоя вид.

Тя не даде никакъв знак дали го е чула, или не.

– Ще… – Тя се задави и покри уста с ръка. – …повърна.

Мадокс сграбчи празната купа от плодове и я протегна към нея. Ашлин се избута до края на леглото и изпразни стомаха си. Мадокс дръпна косата ù назад, далеч от огневата линия.

Прочистването добро ли беше, или лошо?

Ашлин се строполи отново на матрака точно когато Рейес и Парис влетяха в стаята. И двамата мъже изглеждаха объркани.

– Какво? – настоя Рейес.

– Какво има? – попита Парис. Той се потеше, а бръчките около очите му бяха още по-дълбоки заради напреженето.

Ръцете на Рейес отново кървяха, дланта му беше подута и той държеше два ножа, очевидно готов за битка. Погледът му обходи сцената и объркването му се засили.

– Имаш ли нужда от помощ при смъртоносния удар?

– Не! Виното… амброзията, която Парис слага в него. Оставих го за нея. – Признанието се изплъзна от него, наситено с вина и безутешност. – Спаси я!

Парис се олюля, но успя да остане прав.

– Не знам как.

– Трябва! Прекарал си безброй часове с хора. – Мадокс едва потискаше яда си. – Кажи ми как да ù помогна!

– Иска ми се да можех. – Парис попи влажното си чело с опакото на ръката си. – Никога не съм споделял нашето вино с други. То е наше.

– Иди и питай другите хора дали знаят какво да правят! Ако не знаят, кажи на Лушън да се пренесе в града, да намери лекар и да го доведе тук! – Смърт беше единственият от воините, който можеше да се движи от едно място на друго само с мисъл.

Рейес кимна и се завъртя на пета.

Парис каза:

– Съжалявам, Мадокс, но съм на края на силите си. Нуждая се от секс. Чух вика ти от предната врата и дойдох тук, вместо да изляза. Не трябваше. Ако не стигна в града скоро, аз ще…

– Разбирам.

– Ще ти се реванширам по-късно. – Парис изчезна навън зад ъгъла.

– Мадокс – изстена Ашлин отново. По слепоочията ù се стичаше пот. Кожата ù все още беше синкава и вече беше толкова бледа, че той можеше да види тъничките вени, които прозираха под нея. – Разкажи ми… история. Нещо, което… да отклони ума ми… от болката. – Тя затвори очи и миглите отново хвърлиха сянка върху бузите ù.