Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
— Здрасти! Очаквах те по-късно. Тъкмо си тръгвам от библиотеката. Как беше на север в щата Ню Йорк?
— Ами на север в щата Ню Йорк беше… дълго — засмя се тя, но звучеше изтощена. — Нямам търпение да те видя.
Огледах се за часовник. Искаше ми се да се отбия в болницата и да посетя Ви, преди да си тръгна за вкъщи.
— Знаеш ли, трябва да видя Ви — казах на мама. — Може да позакъснея с няколко минути, но ще бързам, обещавам.
— Разбира се. — Долових съвсем леко разочарование. — Нещо ново? Получих съобщението ти от тази сутрин за операцията й.
— Операцията приключи. Всеки момент ще я откарат в частна стая.
— Нора — усетих почти недоловимо вълнение в гласа на мама, — толкова се радвам, че не си пострадала. Нямаше да си го простя, ако ти се беше случило нещо. Особено след като баща ти… — заглъхна гласът й. — Много се радвам, че и двете сте добре. Поздрави Ви от мен. Доскоро. Прегръщам те и те целувам.
— Обичам те, мамо.
Областният медицински център на Колдуотър е триетажна постройка от червени тухли с покрит пасаж към входа. Минах през въртящите се стъклени врати и спрях на рецепцията, за да попитам за Ви. Казаха ми, че е преместена в самостоятелна стая преди половин час и че времето за посещения приключва след петнайсет минути. Намерих асансьорите и натиснах копчето за горния етаж.
Бутнах вратата на стая 207.
— Ви? — Вмъкнах един букет от балони подире си, прекосих малкото фоайе и намерих Ви в леглото, с гипсирана и привързана към гърдите лява ръка.
— Здрасти! — поздравих аз, когато видях, че е будна.
Тя въздъхна блажено.
— Обичам да ме упояват с лекарства — заяви тя. — Наистина, направо е невероятно! По-гот от капучиното при Енцо. Ей, май се получи стих. Това е знак. Отредено ми е да стана поетеса. Искаш ли да ти кажа още едно стихотворение. Импровизация е…
— Ами…
Една медицинска сестра прошумоли край нас и нагласи системата на Ви.
— Добре ли се чувстваш? — попита жената.
— Не, няма да стана поетеса! — оповести с пиянска развеселеност Ви. Родена съм за комик. Чук, чук.
— Моля? — ококорих се.
Сестрата завъртя отчаяно очи.
— Кой чука?
— Аз съм Граб.
— Кой Граб?
— Грабвай хавлията, отиваме на плаж!
— Май сте прекалили с болкоуспокояващите — осведомих сестрата. — Не е зле да ги намалите.
— Твърде късно е, току-що й дадох още една доза. Чакай да видиш каква ще стане след десет минути. — И изшумоли навън.
— Е? — попитах Ви. — Каква е присъдата?
— Присъдата ли? Лекарят ми е пълен задник. Адски прилича на Умпа-Лумпа1. Не ме гледай строго. Последният път ми се разтанцува като луд. И непрекъснато се тъпче с шоколад. Най-вече с шоколадови животинчета. Нали знаеш ония шоколадови зайчета, които се продават по Великден? С тях вечеря Умпа-Лумпа. На обяд изяде шоколадова патица с гарнитура от бонбонки.
— Имах предвид прогнозата… — посочих апаратите край нея.
— А! Една счупена ръка, сътресение и множество порязвания, драскотини и охлузвания. Благодарение на бързите си рефлекси успях да отскоча встрани преди най-силния удар. По отношение на рефлексите съм същинска котка. Аз съм Жената котка. Неуязвима съм. Единствената причина онзи да си откъсне парченце от мен е дъждът. Котките не обичат водата. Тя ни пречи. Водата е слабото ни място.
— Много съжалявам — казах на Ви искрено. — Би трябвало аз да лежа в това легло.
— И да вземаш всички тези лекарства? А-а-а, не!
— Полицията разполага ли с някакви улики? — попитах.
— Нищо, нула, нада.
— Няма ли очевидци?
— Бяхме в гробище по време на буря — изтъкна Ви. — Повечето нормални хора са били вътре.
Имаше право. Повечето нормални хора са били вътре. Разбира се, ние двете с Ви бяхме навън… заедно с тайнственото момиче, проследило Ви от магазина за бельо.
— Как се случи? — попитах.
— Вървях към гробището, както бяхме планирали, когато внезапно чух стъпки да се доближават зад мен — обясни Ви. — Обърнах се и нататък всичко се случи много бързо. Проблесна пистолет и той ми се нахвърли. Както казах и на ченгетата, мозъкът ми не работеше добре. Вместо „Покажи образ!“ той разбираше „Скапана работа, ще изгубя и картина, и звук!“. Онзи изръмжа, удари ме с пистолета три-четири пъти, сви ми чантата и избяга.
1
Герой, които се храни с шоколад, от филм по романа на Роалд Дал „Чарли и шоколадовата фабрика“. — Б.ред.