Крадецът на шоколад

Телефонът ѝ иззвъня и Кейд обърна гръб на Силвен, за да се обади.

– Моля те, кажи, че си ти – гласът на дядо ѝ прозвуча умолително. – Крадецът на шоколад.

– Дядо! Наистина ли мислиш, че бих направила подобно нещо?

– Ами, да, надявам се – каза невъзмутимо той. – Смятам, че баща ти е единствената бяла овца в семейството. Нямам представа как се извъди такъв. Поне да беше на петна или кафеникав.

– Татко видя ли някой от блоговете?

– Съмнявам се. Баща ти е твърде зает, за да чете блогове. Освен това, ако беше прочел нещо, ти сега нямаше да ми задаваш този въпрос.

Вярно. Баща ѝ щеше да ѝ се обади посред нощ, отново. Поне този път щеше да я попита за нещо различно от "Девън Кенди", за разнообразие.

– Е, не му ги показвай.

– Няма – обеща дядо ѝ. После добави, някак обезкуражаващо. – Обаче ми е трудно да не злорадствам. Баща ти беше толкова твърдо решен да те възпита правилно, но аз си знаех, че една от вас, моите внучки, щеше да се метне на дядо си. Макар че – не искам да говоря лошо за мъртвите, но между традицията Джейми да я арестуват на срещите на Г-8 всяка година и твоята амбиция да прекараш живота си, облечена в костюм и седнала зад бюрото, бях започнал да си мисля разни лоши неща за генетичния фонд на майка ти. Слушай, миличка, какво ще кажеш да се метна на самолета и да дойда при теб, а оттам двамата да се внедрим в някоя швейцарска шоколадена фабрика, ей така, за забава?

– Вие тук ли живеете? – попита Силвен точно зад гърба ѝ и Кейд подскочи толкова стреснато, че се наложи той да я подхване, за да не падне на земята.

– Говоря по телефона – изсъска яростно тя и му обърна гръб. Той я пусна, колкото да ѝ позволи да му обърне гръб, за нейно огромно съжаление. Кейд се опита да си отвори вратата, но тя остана заключена. Тя се намръщи и набра кода отново. – А, с никой, дядо, само онзи шоколатиер Марки, за който вече ти споменах.

– Наистина ли? – дядо Джак беше възхитен. – Има ли някакъв начин да направиш така, че да го чувам какво говори? Можеш ли да включиш телефона на говорител, така че и той да ме чува. Знам няколко чудни френски ругатни.

– Не. И не идвай тук. Това си е моята мисия.

Ако Силвен не се беше присламчил да подслушва, тя можеше да се опита да убеди дядо си, че всъщност не крадеше тайни рецепти за шоколад, но сега не можеше да измисли как да каже това пред човека, от когото ги крадеше. Какво и да е. Дядо ѝ толкова се гордееше с нея.

Последва момент на обидено мълчание.

– Щях да ти бъда добър партньор.

– Не се съмнявам, дядо, но аз искам да направя това нещо сама. Можем да отидем в Швейцария другия месец.

– Швейцария – повтори вяло Силвен до ухото ѝ с увиснали ъгли на устните. Този човек нямаше ли чувство за лично пространство? Дали чуваше думите на дядо ѝ?

Кейд вложи малко повече драматизъм в отмятането на главата си и фръцването. На него явно не му действаше. Нима той си въобразяваше, че можеше да си играе с емоциите ѝ цяла сутрин, да се обърне и да я изхвърли на улицата, принуждавайки я да поеме по пътя на престъпния живот, а на другия ден да очаква да си бъбрят като стари познати?