Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море». Краткое содержание книги:
Чу надзирателите, приближаваха. Видя светлината от газените фенери по бордовете, прегърбените им сенки пред ниската врата, проблясването на стомана.
– Я ела тука, сакат!
Ярви изкрещя и напрегна сили за последен опит. Дъските поддадоха изведнъж с остър пукот и той полетя назад. Майка море нахлу в трюма с яростното съскане на изпуснати от ада дяволи.
Политайки назад, Ярви събори един от рафтовете и миг по-късно беше подгизнал до кости от ледената вода. Претърколи се настрани и скочи на крака. Запрепъва се към кърмата, оставяйки зад гърба си какофония от викове, гнева на морето и пращенето на дърво.
Докато се добере, залитайки, до стълбата, водата вече беше стигнала до коленете му. Един от надзирателите беше по петите му, протегнал напред ръка да го сграбчи. Ярви запрати по него парчето желязо и той залитна назад, попадна право в струята нахлуваща вода, която го отнесе и запремята през склада като кукла. Ярви забеляза, че сега и на други места по корпуса избиваше вода. Морето шуртеше от няколко страни и заглушаваше с рева си виковете на надзирателите.
Ярви изкатери няколко стъпала по стълбата, блъсна нагоре капака, мушна се през отвора и застана, олюлявайки се, на палубата. Зачуди се каква ли магия го бе пренесла на този съвсем различен кораб, при това в разгара на битка.
Пътеката между пейките гъмжеше от биещи се мъже. Фигурите им бяха окъпани в оранжевата светлина от горящото масло, разплискано навсякъде по кърмата от няколко счупени газени фенера. Светлината от пламъците блещукаше по черната вода, в ужасените очи на робите и извадените мечове на надзирателите. Ярви видя Джоуд да сграбчва с две ръце един от тях и да го изхвърля през борда.
Не беше окован за пейката. Веригите бяха отключени и гребците – свободни.
Или поне част от тях. Повечето все още бяха оковани и се гушиха боязливо един в друг, притискаха се към бордовете, колкото може по-далеч от битката. Неколцина лежаха в кръв на пътеката. Други скачаха през борда. Бяха предпочели да опитат късмета си с майка Море вместо с хората на Триг, които вървяха сред робите и ги посичаха наред.
Ярви видя Рълф да удря с глава в лицето един от надзирателите. Носът на онзи изхрущя, а мечът му издрънча и се изтъркаля по палубата.
Трябваше да помогне на другарите си по гребло. Здравата му ръка ту се свиваше в юмрук, ту се отпускаше безпомощно. Трябваше да помогне, но как? Последните няколко месеца бяха потвърдили нещо, което знаеше отдавна – той не беше герой. Надзирателите ги превъзхождаха по численост, бяха въоръжени. Един от тях посече със секирата си поредния безпомощен роб и Ярви трепна и примижа от ужас. Вече се забелязваше наклонът на палубата – водата пълнеше трюма и теглеше „Южен вятър“ надолу.
Добрият пастор претегля фактите и спасява каквото успее. Добрият пастор избира по-малкото зло. Ярви скочи върху най-близката пейка и изтича към борда и черната вода отвъд него. Събра сили за скок.
Беше във въздуха, когато усети рязкото дръпване за нашийника си. Всичко се завъртя и той се стовари по гръб на пейката. Отваряше и затваряше уста като риба на сухо, но не можеше да си поеме дъх.
Триг се надвеси отгоре. В едната си ръка държеше края на веригата му.
– Никъде няма да ходиш, момче.
Наведе се и постави другата си ръка на гърлото на Ярви, точно под нашийника, който се впи в челюстта му. Този път стисна още по-здраво. Вдигна Ярви от пейката и го изправи пред себе си толкова високо, че само върховете на ботушите му останаха да драпат едва-едва по дървото на палубата. Извърна бавно лицето му към хаоса, който беше обзел кораба. Навсякъде лежаха мъртви и ранени, а сред тях двама надзиратели налагаха с пръчки един от гребците.
– Виждаш ли какви неприятности ми причини? – изкряска той в лицето му.
Окото му, в което беше забил пръста си Ярви, беше зачервено и сълзеше. Надзирателите крещяха един през друг:
– Къде е Джоуд, къде е онова копеле Рълф?
– Видях ги на пристана. Не ги мисли, със сигурност ще измръзнат до смърт там навън.
– О, богове, пръстите ми!
– Как са се освободили?
– Сюмаел.
– Малката кучка имаше ключ.
– Откъде, по дяволите, извади тази брадвичка?
– Отсече ми пръстите! Къде са ми пръстите?
– Какво значение има къде са? Вече не са ти от никаква полза!
– Той проби кораба! – викна смаян един подгизнал до кости надзирател, изпълзявайки от трюма при кърмата. – Долу нахлува вода!