Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море». Краткое содержание книги:
Краката на Ярви ритаха безпомощно във въздуха, дращеха дървото на палубата. Ръцете му драпаха към рамото на Триг, и здравата и сакатата еднакво безпомощни. Трябваше да опита да увърта, да лъже, да се моли, но дробовете му напираха да се пръснат и от гърлото му излизаше само тихо хъркане.
В такъв момент изкуството на пастора нямаше приложение.
– С момчетата сме заложили на това за колко време ще потънеш.
Ярви се вкопчи в ръката на Триг, задра с нокти рамото му, но надзирателят сякаш дори не усещаше. С периферното си зрение зърна Сюмаел – надигаше се от постелята, хвърляше завивката назад. Когато Триг отключи веригата на Ярви, беше отключил и нейната.
Но Ярви знаеше, че не може да очаква помощ от нея. Не можеше да очаква помощ от никого.
– Нека това да е за урок на всички ви! – Триг заби палеца на свободната си ръка в гърдите си. – Това е моят кораб. Опълчи ли ми се някой, свършено е с него.
– Пусни го! – изръмжа някой. – Нищо не ти е направил. – Беше Джоуд, видя Ярви, докато го влачеха покрай него. Никой не обърна внимание на едрия южняк. До него, на старото място на Ярви, Анкран гледаше право пред себе си и разтриваше кривия си нос. Сега старото място зад греблото не изглеждаше никак зле.
– Трябваше да приемеш сделката. – Триг преметна безцеремонно Ярви през прибраните в кораба гребла. – Мога да простя много на добър певец, момче, ама...
Надзирателят извика от изненада, изгуби равновесие и падна на палубата. Пусна шията на Ярви и той заби кутрето си в окото на Триг, срита го в корема и скочи на крака.
Триг се беше спънал във веригата на Нищо, която незнайно как се беше озовала опъната зад него. Търкачът на палубата клечеше в сянката до борда и очите му срещнаха тези на Ярви иззад провесената пред лицето му коса.
– Бягай – прошепна му той.
Май все пак беше спечелил приятел.
От първия дъх, който успя да си поеме, му се зави свят. Хукна, залитайки, изхлипа и изхърка, блъсна се в пейка, после в друга, газеше през спящите гребци, преметна се през гребло, мушна се под следващото, продължи напред.
Хората крещяха, но Ярви не ги чуваше през грохота на шумящата в главата му кръв.
Видя капака на пода при носа на кораба, който водеше към трюма – подскачаше, люшкаше се пред очите му. Ръката му сграбчи халката. Дръпна я нагоре. Ярви се хвърли в тъмния отвор с главата напред.
Смърт чака
Ярви падаше. Удари рамото си, фрасна главата си, преметна се през някакви чували и се просна по очи на пода.
Нещо мокро по бузата. В трюма е.
Претърколи се с мъка настрани и запълзя към тъмнината.
Тъмно е. Тъмно като в рог, но добрият пастор винаги знае пътя. Ярви протегна ръка и напипа своя с върховете на пръстите си.
Ушите му бучаха, гърдите му изгаряха, целият беше настръхнал от ужас, но трябваше да се пребори с него, да го овладее, да мисли.
„Винаги има начин“, казваше майка му.
Чу виковете на надзирателите, надвесени над стълбата към палубата, близо са, толкова близо. Придърпа веригата си и се запровира през сандъци и бъчви. Оскъдната светлина от факлите отгоре проблесна в металните скоби и нитове по дървото – показа му пътя навътре, пътя към склада.
Промуши се през ниската вратичка, тръгна между рафтовете, газейки из ледената локва на пода. Клекна и долепи гръб в студения борд. Дъхът му свистеше и хриптеше в гърлото. Светлината се усили, надзирателите бяха слезли след него в трюма.
– Къде е?
Трябва да има начин. Нямаше време за кроене на нови планове, а старите се бяха изпарили яко дим. Триг чака там горе. Триг е ядосан.
Погледът му се стрелкаше при всеки шум, при всяко проблясване на светлина, търсеше отчаяно път за бягство, търсеше скривалище, но така и не ги откриваше. Имаше нужда от съюзник. Беше безпомощен. Облегна гръб на студеното дърво, усети влагата, чу капките солена вода. В мислите му изплува образът на майка Гундринг, седнала край огнището, чу тихия й глас.
„Когато е заобиколен отвсякъде с врагове, мъдрият пастор изправя срещу един враг по-лош враг.“
Ярви се хвърли напред и заопипва слепешката под най-долния рафт. Пръстите му напипаха железния прът, с който заковаваше пироните.
„Най-върлият враг на моряка е морето“, не спираше да повтаря Шадикшарам.
– Къде си, момче?
Очертанията на кръпката на Сюмаел бяха едва забележими в тъмнината. Ярви заби края на желязото между дървото на корпуса и пресните дъски на кръпката и задърпа с всички сили. Изскърца със зъби, натика още по-надълбоко желязото и виейки от ярост, болка и отчаяние, задърпа отново. Нахвърли се върху дъските с такова настървение, сякаш бяха Триг, Одем и Гром-гил-Горм накуп. Дърпа, натиска, помага си с китката на сакатата ръка. Дървото заскърца. На няколко пъти блъсна с рамо рафта и изпопадалите от него тенджери и кутии издрънчаха на пода.