Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Жвакането на острието се променя и скоро звучи като мляскане. Ярви извръща поглед към брат си, който лежи вкочанен и пребледнял върху студената каменна плоча. Изриун се е надвесила над него и го целува ли, целува, не спира да го целува.

Вдига очи и поглежда към Ярви през провисналата пред лицето й коса. Усмихва му се. Същата усмивка.

– Ще очаквам по-добра целувка след победата ти.

Одем се надига на лакът:

– Колко още ще се мотаеш?

– Убий го – казва майката на Ярви. – Поне един от двама ни трябва да се държи като мъж.

– Аз съм мъж! – крясва Ярви и продължава да забива острието, продължава да ръга, но ръцете му изгарят от умора. – Добре де... полумъж?

– Чак толкова? – повдига озадачен вежда Хюрик.

Дръжката на ножа е така хлъзгава в ръката на Ярви, а и тези проклети гълъби само го разсейват. Гледат го втренчено, зяпат, а сред тях стои величествен бронзовият орел на баба Вексен.

– Замислял ли си се да се присъединиш към Събора? – грачи той.

– Аз съм крал! – крещи насреща му Ярви и крие зад гърба си тази безполезна шутовска ръка.

– Кралят седи между богове и хора – казва Киймдал и от прерязаното му гърло блика кръв.

– Кралят е сам на трона си – казва бащата на Ярви и се навежда напред от Черния трон.

Раните му отново са пресни и от тях пръска кръв, шурти по пода на Залата на боговете.

Ужасените писъци на Одем се превръщат в кикот.

– От теб щеше да излезе чудесен шут.

– Проклет да си! – крещи Ярви и замахва да го наръга още по-силно, но ножът е така тежък в ръката му, едва я вдига.

– Какво правиш? – пита майка Гундринг. Изплашена е.

– Млъквай, кучко – казва й Одем, сграбчва Ярви за гърлото и започва да стиска...

Ярви отвори рязко очи и застина ужасен. Ръцете на Триг бяха на гърлото му. Останалите надзиратели стояха в полукръг срещу него, надвесени над Ярви, зловещо нахилени до уши, и светлината на факлите проблясваше в оголените им зъби. Не можеше да си поеме дъх, не можеше да помръдне, беше прикован по гръб, по-безпомощен от муха в мед.

– Трябваше да приемеш сделката, момче.

– Какво правиш? – повтори Сюмаел.

Ярви никога не я беше чувал да говори така. Беше изплашена, но в пъти по-малко от него самия.

– Казах ти да си затваряш устата! – кресна в лицето й един от надзирателите. – Освен ако не искаш да го последваш!

Тя се сви обратно в постелята си. Естествено, Сюмаел винаги знаеше какво трябва да се направи и кога. Май беше сбъркал, приятел в този момент беше за предпочитане пред съучастник, но вече беше прекалено късно да търси такъв.

– Казах ти, умните момченца се давят точно като глупавите. – Триг мушна ключа си в ключалката и отключи веригата на Ярви. Свобода, но не така, като си я беше представял. – Сега ще те пуснем във водата и ще проверим дали е вярно.

Триг вдигна Ярви за гушата и го понесе по палубата покрай спящите на пейките гребци като прясно оскубано пиле, готово за тенджерата. Тук-там някои надничаха над кожените завивки, но никой не помръдна дори да му се притече на помощ. И защо им бе да го правят? Как биха могли?