Възпламени ме

— Браво на теб. Ще ти купя балон веднага щом светът престане да се въргаля в собствените си лайна.

— Благодаря ти — казвам доволно аз. — Добър учител си.

— Добър съм във всичко — изтъква той.

— И скромен.

— И страшно красив.

Задавям се от смях.

— Още не си отговорила на въпроса ми — казва Кенджи. Размърдва се до мен, пъхвайки ръце под главата си. — Какво толкова му харесваш на богаташчето?

Вдишвам малка глътка въздух. Съсредоточавам се в най-ярката звезда на небето.

— Харесва ми как се възприемам, когато съм с него — казвам тихо. — Уорнър мисли, че съм силна, умна и талантлива, и наистина цени мнението ми. Кара ме да се чувствам като равна на него… като жена, способна да постигне колкото него… дори и повече. А когато направя нещо невероятно, дори не се изненадва. Сякаш го е очаквал от мен. Не се отнася с мен като с някое крехко момиченце, което постоянно се нуждае от нечия защита.

Кенджи изсумтява.

— Това е защото не си крехко момиченце — отбелязва той. — Ако става въпрос, всички останали трябва да се защитават от теб. Ти си същински звяр. — Казва той. После добавя: — Така де, сещаш се… симпатично зверче. Което руши каквото му падне и разцепва земята, и изсмуква живота от хората.

— Чудесно.

— Винаги съм готов да помогна.

— Личи си.

— И това ли е? — пита Кенджи. — Харесваш го само заради характера му, а?

— Моля?

— Всичката тая драма — продължава той, размахвайки ръка във въздуха, — няма нищо общо с това, че е секси и че може да те докосва, когато си поиска?

— Мислиш, че Уорнър е секси?

— Не това казах.

Разсмивам се.

— Харесва ми лицето му.

— Ами докосваниците?

— Какви докосваници?

Кенджи ме поглежда с ококорени очи и вдигнати вежди.

— Не съм ти Адам, ясно? Не можеш да ме баламосваш с престорената си невинност. Казваш ми, че този тип може да те докосва и си пада по теб, както и ти очевидно си падаш по него, и снощи си спала в леглото му, и ви намирам двамцата в тесния килер… не, чакай, прощавай, не беше килер, а детска стая… И какво, не е имало никакви докосваници? — Той ме гледа втренчено. — Това ли ми казваш?

— Не — прошепвам аз с пламнало лице.

— Просто растеш толкова бързо. Толкова се вълнуваш, че най-сетне можеш да докосваш разни работи, а аз просто искам да се уверя, че спазваш всички санитарни норми…

— Престани да говориш такива гадости.

— Ей… просто се грижа за т…

— Кенджи?

— Да?

Поемам дълбока глътка въздух. Опитвам да преброя звездите.

— Какво ще правя?

— С кое?

Поколебавам се.

— С всичко.

Кенджи издава странен звук.

— Гръм да ме удари, ако знам.

— Не искам да го правя без теб — прошепвам.

Той се отпуска назад.

— Кой е казал, че ще правиш каквото и да било без мен?

Сърцето ми пропуска няколко удара. Обръщам поглед към Кенджи.

— Какво? — пита той. Вдига вежди. — Изненадана ли си?

— Ще се бориш с мен? — питам аз, притаила дъх. — Ще застанеш до мен? Дори да съм с Уорнър?