Затворникът на рая
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191521012
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:
Горе над него крепостта Монжуик се въздигаше сред черни облаци, които пълзяха по небето и закриваха луната. Шумът от колите се чуваше все по-близо. Без да се двоуми, Фермин се хвърли надолу по склона, като падаше и се търкаляше сред дънери, камъни и шубраци, които го удряха и раздираха кожата му на парцали. Вече не чувстваше нито болка, нито страх, нито умора, когато стигна до шосето, откъдето побягна с всички сили към хангарите на пристанището. Тичаше, без да спира, без да си поема дъх, изгубил всяка представа за времето, безразличен към раните, които покриваха тялото му.
24
Тъкмо се зазоряваше, когато стигна до безкрайния лабиринт от порутени колиби, изникнали по плажа Соморостро. Утринна мъгла пълзеше откъм морето и се прокрадваше между покривите. Фермин навлезе в уличките и тунелите на града на бедните и вървя, докато не рухна между купчини отпадъци. Там го намериха две парцаливи деца, които влачеха дървени сандъци и се спряха да погледат мършавия като скелет силует, който сякаш кървеше от всяка пора на кожата си.
Фермин им се усмихна и направи знака на победата с два пръста. Децата се спогледаха. Едното от тях каза нещо, което той не можа да чуе. Предаде се на изтощението и с полуотворени очи видя само как четирима души го вдигнаха от земята и го сложиха да легне на някакво походно легло край огън. Усети топлината по кожата си и чувствителността на крайниците му полека се възвърна. Болката дойде по-късно като бавен, но неудържим прилив. Чуваше край себе си приглушени женски гласове, които шепнеха непонятни думи. Съблякоха му малкото дрипи, които все още имаше по себе си. Кърпи, натопени в топла вода и камфор, погалиха с безкрайна нежност голото му, изпотрошено тяло.
Отвори едва-едва очи, когато усети на челото си ръката на една старица, спряла мъдрия си, уморен поглед върху него.
— Откъде идваш? — попита тази жена, която Фермин в своя делириум взе за майка си.
— От мъртвите, майко — промълви той. — Завърнах се от мъртвите.
Трета част
Роден отново
1
Барселона, 1940 г.
Инцидентът при старата фабрика „Вилардел“ изобщо не стигна до пресата. За никого не бе изгодно тази история да излезе наяве. Онова, което се случи там, остана само в спомените на присъстващите. Същата нощ, когато Маурисио Валс се върна в крепостта, за да открие, че затворник Номер 13 е избягал, инспектор Фумеро от политическата полиция бе уведомен от господин директора, че се е получил донос от един от затворниците. Фумеро и хората му заеха позиция около фабриката още преди изгрев слънце.
Инспекторът остави двама души да охраняват периметъра и съсредоточи останалите сили при главния вход, откъдето, както му бе обяснил Валс, се виждаше кабината на пазачите. Тялото на Хайме Монтоя, юначния шофьор на директора на затвора, който доброволно отишъл сам в изоставения комплекс, за да провери достоверността на едно твърдение за наличието на подривни елементи във фабриката, все още лежеше там сред отломките. Малко преди разсъмване Фумеро нареди на хората си да влязат в старата фабрика. Обкръжиха кабината и когато обитателите й, двама мъже и една млада жена, усетиха присъствието им, се случи само едно незначително произшествие: жената, която носеше огнестрелно оръжие, простреля един от полицаите в ръката. Раната бе просто драскотина. Като оставим настрана този малък пропуск, Фумеро и хората му преодоляха съпротивата на бунтовниците за трийсет секунди.
Тогава инспекторът нареди да ги затворят всичките в кабината. Довлякоха вътре и тялото на мъртвия шофьор. Фумеро не поиска нито имена, нито документи. Заповяда на хората си да завържат ръцете и краката на бунтовниците с тел към някакви ръждясали метални столове, захвърлени в един ъгъл. После нареди на своите да го оставят сам вътре, да застанат на пост пред вратата на кабината и край фабриката и да чакат по-нататъшните му инструкции. Когато остана насаме с пленниците, затвори вратата и седна срещу тях.
— Цяла нощ не съм спал и съм изморен. Искам да си отида вкъщи. Сега ще ми кажете къде са парите и бижутата, които укривате заради Салгадо, и тук няма да се случи нищо. Разбрахме ли се?