Затворникът на рая

— Хайме, виждате ли онази къща вляво, срещу гаражите?

Господин директорът за пръв се обръщаше към него на малко име. Имаше нещо в този внезапно топъл и любезен тон, което накара шофьора да предпочете обичайното хладно и дистанцирано държане.

— Кабината ли имате предвид?

— Именно. Искам да отидете до нея и да почукате на вратата.

— Искате да вляза вътре? Във фабриката?

Директорът въздъхна нетърпеливо.

— Не в самата фабрика. Слушайте ме внимателно. Виждате къщичката, нали?

— Да, господине.

— Много добре. Приближавате се до решетестата порта, промъквате се през отвора между пръчките, отивате до кабината и тропате на вратата. Всичко ли е ясно дотук?

Шофьорът кимна без особен ентусиазъм.

— Така. Когато почукате, някой ще ви отвори. Тогава вие му казвате: „Жив е Дурути!“

— Дурути?

— Не ме прекъсвайте. Само повторете каквото ви казах. Ще ви дадат нещо — куфарче или вързоп. Донасяте го тук и толкоз. Простичко, нали?

Шофьорът бе пребледнял и само се взираше в огледалото за обратно гледане, сякаш очакваше някой или нещо да изскочи от сенките всеки момент.

— Успокойте се, Хайме. Нищо няма да се случи. Моля ви да направите това като лична услуга. Кажете ми, женен ли сте?

— Ожених се преди три години, господин директор.

— Ах, колко хубаво. А имате ли деца?

— Имаме момиченце на две години, а съпругата ми чака второ, господин директор.

— Семейството е по-важно от всичко, Хайме. Вие сте добър испанец. Ако нямате нищо против, като предварителен подарък за кръщенето и в знак на моята признателност за отличната ви работа ще ви дам сто песети. А ако ми направите тази малка услуга, ще ви препоръчам за повишение. Какво ще кажете за чиновническа служба в съвета? Имам Добри приятели там и от тях знам, че търсят хора с характер, които да измъкнат страната от пропастта, в която са я завлекли болшевиките.

Лека усмивка се появи на устните на шофьора при споменаването на парите и благоприятните перспективи.

— А няма ли да е опасно или…?

— Хайме, та това съм аз, господин директорът. Нима бих поискал от вас да извършите нещо опасно или незаконно?

Шофьорът само го погледна мълчаливо. Валс му се усмихна.

— Хайде, повторете ми какво трябва да направите.

— Отивам до вратата на кабината и чукам. Когато ми отворят, казвам: „Да живее Дурути!“

— Жив е Дурути.

— Точно така. Жив е Дурути. Дават ми куфарчето и го донасям тук.

— И после си отиваме вкъщи. Просто и лесно.

Шофьорът кимна. След още един миг на колебание слезе от колата и тръгна към портата. Валс видя как силуетът му прекоси сноповете лъчи от фаровете и стигна до входа. Там Хайме се обърна за секунда да погледне към колата.