Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
[Вземи… Крий]
Той се подчинява и го взима.
После отпред се чува вик. Баако е твърде уплашен, за да разбере думите, чува само гнева.
Но мама казва думи, които разбира. „Баако е уплашен“. И в същото време му говори с пръсти.
[Крий… Веднага]
Баако се отдръпва в дъното на клетката, не знае как да го направи. Иска да е добро момче. Накрая се сеща и обръща гръб на всички. Вдига ръка към устата си и лапа кръгчето. Избутва го с език в бузата си и го задържа там.
Един от лошите грубо бута мама да се обърне напред, но въпреки това тя кима на Баако и му се усмихва, без думи. Той я разбира, знае какво означава усмивката.
[Добро момче]
Големият мъж отсреща го зяпа. Не се усмихва, но Баако вижда одобрението на лицето му.
Баако сяда, вече по-спокоен, сигурен в едно.
Аз съм добро момче.
9.
30 април, 07:23
Пекин, Китай
— Qĭngbú shì… qĭngbú shì… — умоляваше човекът, който бе коленичил и навел глава. — Shàojàng Lau, qĭngbú shì.
Генерал-майор Дзяйин Лау стоеше с гръб към него и изучаваше сутрешните доклади на различните лаборатории на комплекса. Стоеше пред прозорец с изглед към Пекинската зоологическа градина, една от най-големите на света и най-старата в Китай, открита още през 1906, когато била опитна ферма.
„Какво подобаващо начало — помисли си тя. — Като се има предвид този проект“.
Изпитваше известна гордост, тъй като знаеше колко тежък труд е положен и как са изпипани всички подробности, необходими за постигане на целта. Загледа се към парка. Намираше се на горния етаж на Чангуанлоу, барокова сграда във френски стил в северозападния ъгъл на зоологическата градина, построена през деветнайсети век за императрица Цъ Си.
Представи си как императрицата е гледала от същия прозорец — също като нея, царица на всичко пред очите ѝ.
И това в редица важни отношения беше съвсем вярно.
Може и да нямаше пълна власт над множеството зали на зоологическата градина, нито над петнайсетте хиляди животни, държани в парка с площ двеста акра, но пък имаше пълна власт над онова, което се намираше отдолу — разкопки, които можеха да се сравнят с неотдавнашните строежи около Летните олимпийски игри в Пекин. И нейното начинание имаше далеч по-важна цел от спечелването на световното признание и внимание.
Дзяйин затвори очи и се замисли за проекта.
Всичко бе започнало от семе, откраднато на хиляди километри оттук и засадено дълбоко под земята, където вече бе пуснало корени и обещаваше още по-голяма слава за страната ѝ. Семето беше дошло от една долина в югоизточната част на Тибет, недалеч от границите с Непал и Индия. Мястото беше свещено за будистите и индуистите. Източникът на тази святост беше Кайлаш, най-високият от заснежените върхове около долината, на който се вярваше, че седял бог Шива във вечна медитация.
Намръщи се на древните суеверия, издиша, отвори очи и погледна към Пекин отвъд зоологическата градина. Беше учила в Университета за наука и техника тук, след което бе привлечена от заместник генералния секретар да продължи в Академията за военни науки. Поизправи гръб при спомена за тази чест. Тогава беше на деветнайсет, бъдещето ѝ представляваше книга, чиито страници чакаха да бъдат написани.
„Но това беше преди повече от четири десетилетия“.
Видя отражението си в прозореца. Сивата ѝ коса бе подстригана късо и грижливо сресана зад ушите. Историята ѝ можеше да се прочете по бръчките на лицето ѝ. Нямаше деца и съпруг, беше омъжена за военната си кариера. Стоеше в тъмнозелената си униформа с една-единствена звезда на пагоните, показваща чина ѝ shàojàng, генерал-майор от Народната освободителна армия. Всяка сутрин лъскаше звездите, но през последните години го правеше с известна горчивина, обезсърчена от липсата на други звезди, които да украсят униформата ѝ.
Знаеше, че кариерата ѝ е в застой — защото беше жена и защото работеше в научния отдел на НОА. Но това не ѝ пречеше да копнее за допълнителни звезди, а може би дори да бъде направена научен директор на НОА — пост, който досега не бе заеман от жена. Това беше целта ѝ, но за да успее със следващата стъпка, трябваше да се докаже тук. Рискуваше цялата си кариера и репутация с това начинание.
„И то не бива да се проваля“.
Под нея имаше синьо езеро с безброй дългокраки жерави, чиито пера сияеха в оттенъци на светлорозово, а над тях се издигаше зелен балдахин, целият в цветове. Зад езерото бяха различните зали и птичарници на зоологическата градина, разположени сред изкуствени савани, виещи се потоци и свързани едно с друго езерца. Далеч в другия край на парка се намираше главната атракция на зоологическата градина, която привличаше стотици хиляди посетители годишно — домът на пандите.