Лабиринтът от кости

— Разбрано — каза тя, докато крачеше зад него. — Ще действам според плана. Zàijiàn.

Монк наостри уши, когато чу официалното „довиждане“ на китайски. Значи обаждането не беше от Белия дом, макар че не можеше да изключи и тази възможност. Странната случка привлече вниманието му към отражението ѝ в един тъмен ъгъл на монитора. Тя прибра телефона в джоба си и посегна към кръста си, сякаш да се разкърши.

Ръката ѝ се появи отново. Държеше малък сребрист пистолет.

Монк реагира инстинктивно: приклекна, блъсна стола със задник и го запрати към Ейми Ву. Пистолетът ѝ изтрещя оглушително и пръсна монитора на бюрото, докато Монк падаше на пода.

Претърколи се в мига, в който столът удари Ейми в краката и тя залитна. Монк използва момента да измъкне глока си от кобура. Насочи оръжието слепешком и стреля, не толкова за да я убие, колкото да я свари неподготвена. Въпреки това куршумът одраска бедрото ѝ. Тя се свлече на колене, изкрещя от болка и насочи пистолета си към него.

Междувременно Монк се беше опомнил достатъчно, за да хване глока с две ръце и да го насочи към нея. Погледна я над оръжието — изражението ѝ беше студено, нямаше нищо общо с дружелюбното лице на изследовател от АИОП.

Двамата стреляха едновременно.

Той се извърна настрани и куршумът профуча покрай ухото му. Ейми не беше толкова бърза и неговият куршум одраска шията ѝ и я събори по гръб. Монк се хвърли към нея. Тя го изгледа кръвнишки и успя да извърти оръжието си към него преди той да успее да го избие от ръката ѝ. Останал без избор, Монк стреля отново, този път в главата ѝ. Нямаше място за рискове.

Тя рухна на пода и пистолетът падна от безжизнените ѝ пръсти.

Монк го изрита настрани, макар да знаеше, че вече е мъртва.

Наведе се и взе мобилния ѝ телефон. Ейми може и да не беше в състояние да говори, но в телефона ѝ сигурно имаше нещо, което би могло да обясни тази атака.

Имаше обаче нещо по-належащо.

„Ковалски и Мария“.

Някой току-що се беше обадил на Ву и вероятно бе дал заповед за нападението.

Това означаваше само едно.

„Бил съм проблем, който трябва да се отстрани“.

Монк излетя през вратата с оръжие в ръка и се втурна по пустия коридор към стаята на Баако. Нахълта в преддверието и спря при прозореца за наблюдение. Помещението бе празно.

Никакви трупове, никаква кръв, никакви следи от борба.

И никакъв Баако.

Огледа се объркано. „Къде са се дянали?“

От дългия коридор, водещ към задната част на сградата, отекна гневен вик. Монк се затича натам — позна гласа на Ленард Траск, директора на полевия център.

— Кой е пуснал кучето? — викаше той. — Приберете го в кучкарника! Веднага!

Монк спринтира към врявата. Не знаеше дали това има нещо общо с изчезналата група, но Траск може би знаеше какво е станало — или би могъл да му подскаже нещо.

Мина покрай редица лаборатории и се озова в по-просторно помещение до стаи с кучешки клетки и разни шкафчета. Двойната врата на товарната рампа в дъното беше затворена. До нея имаше по-малка врата, отворена към дъждовния ден.