Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Пропусна да спомене по-големия страх на Пейнтър — че двете атаки вероятно са дело на някаква организация в Китай. Ако наистина беше така, спасяването на групата на Мария след пристигането ѝ там щеше да е проблематично в най-добрия случай.
„И невъзможно в най-лошия“.
Лена повдигна и друг тревожен въпрос.
— Батериите на предавателите издържат около един ден. Ако се изтощят преди да кацнат, няма как да ги следим.
Грей седна на пейката. Пейнтър не беше споменал тази подробност.
„Ако изобщо я знае“.
Така или иначе, нямаше с какво да помогне оттук и затова Пейнтър го беше натоварил със задачата да върне Лена жива и здрава в Щатите. В момента чакаха подробности и инструкции как да продължат.
— Ами професор Райтсън и доктор Арно? — попита Лена.
Грей поклати глава. Дори да бяха живи, британският геолог и френският палеонтолог отдавна не бяха в района. Приоритетът му бе да не се набива на очи и да пази в тайна оцеляването на Лена, докато не бъде изведена от страната. Отец Новак беше помогнал за това, като предложи да се скрият в църквата. Всички бяха успели да поспят няколко часа на походни легла в стаичката отзад, но до изгрев оставаше само час.
Скоро трябваше да потеглят отново.
Тътрене на крака насочи вниманието му към вратата. Роланд Новак влезе, помъкнал под мишница голяма книга с размерите на атлас. В другата си ръка носеше по-малка книга и правоъгълна метална плоча. Изглеждаше измъчен, с торбички под кръвясалите си очи. Май изобщо не беше спал. Но въпреки всичко трепереше от вълнение.
— Трябва да видите това — заяви той.
Сложи голямата книга на масата. Заглавието беше изписано с позлатени букви, гравирани върху грамадната кожена корица: Mundus Subterraneus.
— Това е книга на отец Атанасий Кирхер, издадена през 1665 година — заяви той и постави по-малката книга до нея. — А това е томчето, което намерихме в другата пещера, за което смятам, че е принадлежало на отеца.
Грей погледна лабиринта върху корицата му.
Роланд и Лена бяха разказали какво са открили в пещерната система под планината — готически параклис с останките на неандерталец, чиито кости по-късно били взети от нападателите. Параклисът явно бе имал някаква историческа връзка с въпросния Атанасий Кирхер, йезуитски свещеник от седемнайсети век, който по всяка вероятност бе взел други кости, може би на неандерталска жена.
Роланд явно бе прекарал последните часове в проучване на тази следа. Страстта на свещеника, да не говорим за храбростта му пред лицето на смъртната опасност, напомняше на Грей за по-млада версия на един скъп приятел, друг свещеник от Ватикана, който беше изгубил живота си в търсене на древни истини.
„Точно сега не бих отказал съвета ти, Вигор“.
Пропъди спомена и заслуша Роланд.
— За съжаление — каза той — написаното е било унищожено през вековете и са останали само няколко следи.
— Като ключа, който намерихме — добави Лена, извади от джоба си голям ключ и го сложи на масата. Макар да бе потъмнял от годините, херувимът и дъгата от черепи се виждаха ясно.
Роланд кимна.
— Нямам представа за коя точно ключалка става този ключ, но реших да проуча първо най-очевидната следа. — Проследи с пръст очертанията на лабиринта на корицата. — Стори ми се, че това ми изглежда познато. Мисля, че е изображение на лабиринта в древен Крит, където според митовете е бил държан прочутият Минотавър. Вижте това.
Свещеникът взе жълта папка, пъхната между страниците на голямата книга, и извади от нея разпечатка, показваща стара сребърна монета.
— Била е изсечена в Кносос, столицата на Крит.
Грей сравни лабиринта на монетата с този на корицата.
— Изглеждат почти еднакви.
— Оказа се, че този лабиринт може да се види не само на Крит. Петроглифи с този мотив могат да се видят върху камъни по целия свят. Ще ги откриете в Италия, Испания, Ирландия, дори във Финландия. И не са само петроглифи. Древноиндийският санскритски епос „Махабхарата“ описва военен строй, наречен падмавиуха, който е същият.
— Интересно. — Лена придърпа към себе си снимката на монетата. — Излиза, че различните древни народи са познавали тази форма и са я вградили в митологиите си. На Крит тя е била леговището на Минотавъра. В Индия — боен строй.
— Възможно е да представлява истинско място. — Роланд се загледа в корицата на дневника. — Така или иначе, символът явно е важен, щом отец Кирхер го е сложил тук. Затова проверих дали няма и други примери на интерес към подобни лабиринти от страна на отеца. И намерих много такива в този том.