Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Старият съвет е разтурен! — отекна гласът на Тилан, юмрукът му са заби в стената. — Нека прогоним и този изменник, за да съставим нов. Необходимо ни е безопасно място, където да натрупаме мощ. Трябва да е наблизо, да е трудно за превземане и лесно за отбрана. Ще отидем в Никеранд на отсрещния бряг.
Търговците се оживиха. Каквито и недостатъци да имаха, не бяха глупаци. Техните интереси съвпадаха с интересите на Тилан, копнежите им — също. Дори Талия са възхити за миг на мъжа, способен да се надигне от постелята, в която го бяха сложили едва ли не слабоумен, и за един-единствен ден, без поддръжници наоколо, под носа на вражеската армия да крои как да завоюва отново своя свят.
— В Никеранд! — натърти Мендарк. — И ти наричаш мен глупак…
Беренет сучеше мустаците си и гледаше Тилан със загадъчна усмивчица.
— Но първо — провикна се узурпаторът — нека захвърлим боклука, който сме помъкнали от миналото — вероломния Мендарк. Занапред ще го знаят като Стария глупак. Е, какво ще кажете?
— Това е против закона — неубедително възрази Мендарк. — Не можете да разпускате Съвета, преди целите му да са осъществени. А тази жалка сбирщина няма право да ти даде дори пълномощията на военачалник. Но пък какво ли означават за тебе чест, древните ни обичаи? Единственият закон, на който ти…
— Законът се провали — прекъсна го Тилан. — Ще черпим сила от собствените си идеали за преобразяване на света и накрая ще изковем законите, които ще ни поведат към хармонията.
— Рискувате главите си, ако го последвате — обърна се Мендарк към групичката. — Властта му ще е като сняг през лятото. Подкрепите ли това безумие, вредите на нашето дело…
— Ето го стария глупак! — присмя му се Тилан. — Същият, който беше Магистър на Туркад цяла епоха… завършила с превземането на града. Онзи, който не направи нищо, не знае нищо и няма какво да предложи освен заблудите на миналото. По-добре да се опитаме и да не успеем, отколкото да умрем с мисълта, че нищо не сме сторили. — Гласът му преливаше от отвращение и дори войниците от личната стража на Мендарк са смутиха. — Отхвърлете го!
Гласуваха. Търговците се присъединиха към Тилан. Талия и Беренет не участваха в това жалко представление, но всички стражници се отказаха от Мендарк освен верния Осейон. И Торгстед подкрепи бунтовниците, макар Талия да са надяваше, че той просто изпълнява заръката на Мендарк. Колкото и незаконно да беше решението им, те разпуснаха предишния Съвет и съставиха нов начело с Тилан.
Мендарк се озърна към малцината си поддръжници, стъписани от внезапния обрат. Проявяваше забележително хладнокръвие.
— Е, нищо повече не можем да кажем. — Той изгледа Тилан. — Възразяваш ли ние да изберем свой път?
— Махайте се, иначе ще почувствате силата на гнева ми! — изфуча узурпаторът.
Мендарк се усмихна и Талия изведнъж проумя, че той е подхванал поредната си интрига. Тя и Беренет вдигнаха единия сандък, Осейон взе втория.
— Оставате ги! — заповяда Тилан. — Стража!…
Мендарк вдигна юмрук. Тилан пребледня, хвана се за главата и загуби дар слово.
— Да беше укрепнал още малко, преди да ми се опълчиш — намръщено промълви Мендарк.
Той излезе, последваха го Беренет, Осейон, Талия и Лилис. Зад тях гласът на Тилан загърмя в ругатни.
— Мина по-добре, отколкото смеех да се надявам — изкикоти се Мендарк, щом затвориха вратата.
— Значи самият ти искаше да се отървеш от тях? — попита Талия.
— Да се грижа за добруването на такава сган, е все едно да нося труп на раменете си — с неописуемо презрение процеди той. — Нека отиват в Никеранд! Имам по-важни грижи.
— Ами Съвета! — не се сдържа тя.
Ведрото му настроение се изпари.
— А какво друго ми оставаше? Никой не може да замени Орстанд. Няма да се справя сам.
— Имаш мен — в гласа на Беренет се прокрадна умолителна нотка. — Можем да съставим нов Съвет.
Талия притихна. Мендарк я опари с поглед и се помъчи да замаже положението.
— Съветът е нещо повече от празни думи. За няколко дни се лишихме от толкова натрупан опит, че няма да възстановим загубата и за пет столетия…
Беренет се обърна към жена от хлуните, която спря пред тях. Тя изслуша мълчаливо обясненията на Мендарк, устните й се кривяха при всяка дума.
— И какво искаш? — попита неприязнено.
— Отново моля да дадете убежище на мен и спътниците ми.
Жената посочи стаята, от която току-що излязоха.
— Това е вашето убежище.
— Невъзможно — поклати глава той. — Те вече са мои врагове.