Warcross

— „Марио Карт“. Линк версия, както виждаш — казва Ашър. — Тук това е традиция.

— Традиция?

— Играем я всяка вечер по един час като част от тренировките за подобряване на скоростните ни рефлекси. Доста оспорвана надпревара се разгаря. — После той шумно плясва с ръце и се провиква така, че гласът му прокънтява из общежитието:

— Ездачи! Кой е тук?

Момчето чува Ашър първо, слага играта на пауза, дръпва слушалките от ушите си и се обръща на дивана да погледне своя капитан. После очите му се врътват към мен. Веднага го разпознавам — прочутия по цял свят Рошан Ахмади с кафявата кожа и гъстите тъмни къдрици, представител на Великобритания.

Ашър му се ухилва до уши.

— Я познай кого съм довел с мен? — пита той и посочва с глава косата ми.

— Аш, ама и ти си един деликатен — отвръща Рошан със сдържан британски акцент, без да откъсва поглед от мен. После кимва. — Здравей, Емика. Аз съм Рошан.

— Тази година той се завръща като наш щит — додава Ашър. — Освен това е начело на световната ранглиста по „Марио Карт“, ако случайно те интересува.

— Здрасти. — Вадя си едната ръка от джоба и му махвам. — За мен е чест да се запозная лично с теб.

На Рошан като че му става приятно. Той ме удостоява с кратка усмивка.

— И за мен също.

— Всички вече сме си избрали стаи — казва Ашър и кимва към коридора, тръгващ от главния атриум. — Рошан искаше стаята с най-големи прозорци. Мен ме настаниха в далечния край, където има някои персонализирани ъпгрейди, специфично приспособени за мен. — Той изпъчва гърди. — Капитанът си има привилегии! Рен е там, в дъното на коридора. А що се отнася до теб…

— Ей! — провиква се към нас глас от горните етажи. Поглеждам нагоре и виждам момиче, провесило лакти от балкона. То шумно дъвче дъвка. Косата ѝ е дива бъркотия от прекрасни черни къдри, има широки рамене и прави бедра и е облечена в грамадно бяло горнище на спортен екип с дълги ръкави, което рязко контрастира с кафявата ѝ кожа. Вторият поглед разкрива, че дрехата ѝ изобщо не е горнище на екип, а тениска с надпис КВАЛИФИКАЦИИ ПО КУИДИЧ с гигантски спортен шрифт.

Веднага я харесвам.

Ашър завърта очи.

— Това е Хамилтън Хименес — казва ми той достатъчно силно, та да чува и тя. — Или просто Хами. Тя е нашият крадец. — Той ѝ се ухилва. — И моя дясна ръка.

Тя също му се ухилва.

— Днес си сантиментален, а, капитане?

Той ме поглежда.

— Освен това е и отчасти ненормална. Не се оставяй да те навие да играете шах.

Хамилтън само свива рамене.

— Недей да хейтваш само защото не можеш да победиш. — Тя надува грамаден балон и го всмуква обратно. Погледът ѝ отскача към мен.

— Стаята ти е тук горе. На втория етаж. Взех по-голямата спалня, защото ти си с уайлдкард, а аз — не. Дано нямаш нищо против.

Чакам и четвърти играч да си подаде физиономията, но къщата изпада в тишина.